Читать «Къщата» онлайн - страница 54

Никой от нас не й даваше обичта, която заслужаваше, каза си тя. Тази мисъл и въпросът за смарагдовия пръстен непрекъснато изплуваха в съзнанието й. Пръстенът беше единственото нещо, което Вивиан истински ценеше. Дали човекът, който я беше накарал да се почувства обичана, го е издърпал от пръста й? Този въпрос измъчваше Ан Карпентър през двата почивни дни.

В понеделник сутринта по време на закуска тя отново заговори за пръстена.

— Греъм, смятам, че Емили има добра идея за смарагда.

— Каква е тя, скъпа?

— Подсети ме, че е застрахован. Бихме могли да го обявим за изчезнал. Дали ще ни го изплатят?

— Сигурно. Но това би означавало парите да отидат у Скот като неин наследник.

— Знам. Но оценката му е двеста и петдесет хиляди долара. Не мислиш ли, че ако загатнем за подозренията, които имаме относно версията на Скот за изчезването на пръстена, застрахователната компания няма да извърши разследване?

— Както знаеш, Ан, детектив Куган вече се е заел с него.

— А нима ще му навредим с нещо, ако се намеси и застрахователната компания?

— Едва ли.

Ан кимна на икономката, която се приближи до масата с каничка кафе.

— Благодаря ви, мисис Дилън. Моля ви, сипете ми още малко. — Известно време отпиваше мълчаливо от кафето, а после продължи: — Емили ми припомни, че Виви се оплакваше, когато го сваляше да го почиства — нали си счупи този пръст, когато беше малка, и кокалчето се деформира. Но всъщност не я стягаше. Значи версията на Скот, че го е преместила на другата си ръка, не отговаря на истината. — Очите й се напълниха със сълзи и тя добави: — Баба ми разказваше разни истории за смарагдите. Според една от тях, ако човек загуби смарагд, ще го сполети беда. Според друга смарагдите винаги се връщат при собствениците си.

34

Джан Пейли прекара една спокойна неделя. За нея този ден беше най-трудният от седмицата. Пазеше прекалено много спомени за приятните неделни дни, в които двамата със съпруга си четяха вестниците, решаваха заедно кръстословиците, разхождаха се по плажа.

Живееше на Лоуър Роу в Брустър, в къщата, която бяха купили преди трийсет години. Възнамеряваха да я продадат, след като завършат ремонта на къщата „Помни“. Сега беше безкрайно доволна, че не се изнесоха преди смъртта на Том.

Олекваше й, когато дойдеше понеделникът и тя отново се залавяше за всекидневните си ангажименти. Неотдавна започна да помага на доброволни начала в Женската библиотека в Брустър. Ходеше там всеки понеделник следобед. За нея този вид работа беше приятно и полезно занимание и тя се чувстваше много добре в компанията на другите жени.

Днес, докато пътуваше с колата към библиотеката, си мислеше за Помили Никълс. Младата жена й хареса още при първата среща. Беше доволна от факта, защото намираше книгите й за изключително интересни. Радваше се също и от това, че следващата книга от поредицата за Дейвид щеше да бъде посветена на Кейп Код. В събота вечер, когато говориха с Помили за къщата „Помни“, Помили спомена, че вероятно ще използва капитан Андрю Фриман като прототип на малкото момче, израснало тук и впоследствие посветило живота си на мореплаването.