Читать «Къщата» онлайн - страница 51

Дали момичето се е заблудило от металната лента, опасваща комина? Слънчевите лъчи танцуваха по нея и хвърляха движещи се сенки.

Не разбирам как е могла да допусне подобна грешка, разсъждаваше Помили, докато слизаше по стълбата. Господи, колко е усойно и влажно тук! Потрепери от усилващия се студ в тясното помещение.

В основата на стълбата изведнъж се вцепени от мисълта, която й мина през главата. Дали Ейми в действителност не казва истината? Може би съм си представила толкова ясно Мехитабел, която очаква на „вдовишката площадка“ своя капитан, просто защото самата аз съм била тук.

Дали не започвам да губя връзка с действителността? Тази възможност я изпълни с отчаяние.

31

Адам остави колата пред „Уейсайд“ и измина пеш двете пресечки до агенцията за недвижими имоти на Елейн. Видя я през стъклото, че седи зад бюрото си. Провървя му — беше сама.

Върху цялата витрина бяха окачени снимки на имотите, които се предлагаха в момента. Когато се обърна към вратата, за да влезе, погледът му се спря върху направената от въздуха снимка на къщата „Помни“. Хубава снимка, помисли си той. Със забележителна яснота бяха уловени панорамната гледка на къщата, океанът, пясъчният нанос, плажът, скалата, една рибарска лодка. Прочете картончето, закрепено за снимката: КЪЩА „ПОМНИ“. ПРОДАВА СЕ. Не се продава, каза си Адам.

Когато вратата се отвори, Елейн вдигна очи, стана от стола и тръгна към приемната.

— Адам, каква приятна изненада! — възкликна тя и го целуна по бузата.

Адам я последва в кабинета й и седна на удобния стол.

— Ей, какво се опитваш да направиш? Да продадеш моята къща под носа ми?

Тя повдигна вежди и отвърна:

— Не знаех, че имаш намерение да я купиш.

— Да речем, че е почти сигурно. Просто още не съм ти казал. Помили я харесва, но не ми се ще да я карам да взема прибързано решение. Предложението ти е в сила до септември, нали?

— Да. Бях убедена, че ще ти се прииска да я купиш.

— Защо тогава си окачила снимката й на прозореца?

Тя се засмя.

— Така печеля клиенти. Хората питат за нея, а аз им обяснявам, че имам купувач, когото изчаквам, и им предлагам други къщи.

— Винаги си била хитруша.

— Нямам избор. Горката ми майка трудно се задържаше на работа. Непрекъснато се скарваше с някого и я уволняваха.

В очите на Адам се появи топлота.

— Детството ти не беше леко, Лейн. Не обичам да прекалявам с комплиментите, но трябва да ти кажа, че напоследък изглеждаш великолепно.

Елейн направи гримаса.

— Започваш да се размекваш.

— Не — тихо отвърна Адам. — Просто може би леко се отпускам. Не знам дали съм показал колко съм ти благодарен за милото отношение към мен миналата година.

— След смъртта на Боби, когато с Помили възнамерявахте да се разделите, ти беше в доста тежко състояние. Бях доволна, че мога да съм ти полезна.

— А сега отново ще те помоля за помощ.

— Случило ли се е нещо?