Читать «Къщата» онлайн - страница 49

Значи това е причината за блясъка в очите й тази сутрин, помисли си Помили.

— Наистина — съгласи се тя.

— Радвам се, че мистър Никълс ще поеме защитата му. Скот е толкова мил, а полицаите не го оставят на мира.

— Оказва се, че е така.

— Колко странно, двамата с жена си идвали да разгледат тази къща само един-два дни, преди тя да… Поговорихме малко с него. Майка му е починала и има мащеха. Отначало не можел да я приеме, а после съжалявал, че толкова дълго време се отнасял лошо с нея. Сега били много близки.

— Радвам се, че е споделил това с теб, Ейми. Сега не се ли чувстваш малко по-спокойна за предстоящата женитба на баща си?

— Мисля, че да — въздъхна момичето. — Думите му ме накараха да повярвам, че всичко ще бъде наред.

Помили стана от масата и сложи ръце на раменете й.

— Ще бъде чудесно, уверявам те.

— Дано — отвърна Ейми. — Просто… Не, всичко ще е както трябва. Толкова ми се иска татко да е щастлив!

Хана беше в кошарата и разглеждаше дрънкалката си. После силно я раздруса.

Помили и Адам я погледнаха и се засмяха.

— Хана не обича да не й се обръща внимание — каза Помили. — Защо не я сложиш в количката и да постоите малко навън?

Когато момичето изнесе бебето, Помили отвори папките на мисис Спрейг, извади листовете на масата и започна да ги подрежда. Бяха истинска историческа съкровищница. Имаше копия на писма от седемнайсети век, списъци, родословия, стари карти и безброй страници, изпълнени с бележките на Фийби Спрейг, носещи данни за източниците.

Помили откри папки с документи, разпределени тематично: КОРАБОКРУШЕНИЯ, ПИРАТИ, ПЛЯЧКАДЖИИ, СТАИ ЗА СБИРКИ, КЪЩИ, МОРСКИ КАПИТАНИ. Както я предупреди Хенри Спрейг, всичко беше в безпорядък. Книжата просто бяха събрани заедно, някои прилежно сгънати, други откъснати или изрязани отнякъде. В отделни документи мисис Спрейг беше подчертавала или отбелязвала важни пасажи.

Помили реши да прегледа всичко, за да придобие пълна представа за съдържанието на архива. Внимаваше също да не пропусне нещо, отнасящо се за капитан Андрю Фриман, защото се надяваше, че данните за него ще й помогнат да научи повече за къщата „Помни“.

След един час попадна на първия документ от папката с бележка КЪЩИ, в който се споменаваше за къща, построена от Тобаяс Найт за капитан Андрю Фриман: „Сграда с внушителни размери, която да събере вещите, докарани от него.“ Годината беше 1703. Сигурно става дума за тази къща, помисли си Помили.

В същата папка откри писмо, което капитан Андрю Фриман беше написал, за да даде указания на Тобаяс Найт относно конструкцията на постройката: „Съпругата ми Мехитабел е дребна и крехка жена. Дъските трябва да прилепват плътно една към друга, за да не става течение, от което да се простуди.“

Мехитабел. Невярната съпруга. „Дребна и крехка жена“, повтори си наум Помили. „За да не става течение, от което да се простуди.“ Защо жената е решила да изневери на мъжа, който толкова много е държал на нея? Стана от стола, влезе в предната гостна и погледна през прозореца. Ейми беше оставила количката с бебето почти накрая на скалата и четеше книга.