Читать «Къщата» онлайн - страница 3

Мери Хигинс Кларк

— Скот ли? Беше административен директор на театъра в Кейп Код. Тогава се запозна с Вив. Мисля, че тя му ходи на гости през зимата. Скот се върна през май. Разбрахме, че са се оженили.

— Как е фамилното му име?

— Коуви. Скот Коуви. Някъде от Средния запад.

— Пришълец, който се оженва за богато момиче и това богато момиче умира три месеца по-късно. Ако бях полицай, веднага щях да прочета завещанието й.

— О, спри! — извика Елейн. — Нали ще бъдеш негов защитник, а не обвинител. Виждах се много често с тях. Показвах им къщи. Търсеха нещо по-голямо. Възнамеряваха да имат деца и им трябваше повече място. Повярвай ми, беше нещастен случай.

— Сигурно. — Адам сви рамене. — Май започвам да ставам прекалено скептичен.

Пиеха вино. Елейн въздъхна.

— Хайде да сменим темата. Дойдохме тук, за да празнуваме. Изглеждаш чудесно, Адам. Нещо повече — изглеждаш щастлив, спокоен, доволен от живота. Всичко е наред, нали? Искам да кажа с Помили. Нямам търпение да се запозная с нея.

— Помили умее да се бори. Ще се оправи. Между другото, когато се видите, не споменавай пристъпите на страх, за които ти казах. Не обича да говори за тях.

— Напълно разбираемо.

Елейн изучаваше Адам. Тъмнокестенявата му коса беше започнала да посивява. И той като нея наближаваше трийсет и девет. Висок и слаб, невероятно жизнен. Познаваше го от шестнайсетгодишна възраст, когато родителите му наеха икономка за лятото от агенцията на майка й.

Нищо не се променя, помисли си тя. Беше забелязала погледите, които жените му хвърляха, когато седна на масата й.

Сервитьорът донесе менюто. Адам го разгледа.

— Препечен татарски бифтек — изсмя се той.

— Не се занасяй с мен — нацупи се Елейн. — Бях дете, когато го изтърсих, не знаех, че този бифтек е със сурово месо.

— Цял живот ще ти го припомням. Лейн, страшно се радвам, че ме заведе да видя къщата „Помни“. Когато се отказахме от онова жилище, си мислех, че през август едва ли ще намерим друго подходящо.

— Случват се такива неща — сви рамене тя. — Добре че се оправихте. Трудно ми е да повярвам, че канализацията на къщата, която ви бях намерила в Истхам, е в толкова окаяно състояние. Но тази е истинско съкровище. Както ти обясних, била е необитаема трийсет и пет години. Семейство Пейли я видяха, оцениха достойнствата й и я купиха за символична сума преди няколко години. Бяха почти завършили с преустройството й, когато Том получи инфаркт. Денят беше горещ, а той работил цели дванайсет часа, преди това да се случи. Джан Пейли реши, че къщата е прекалено голяма за сам човек. Ето защо я обявихме за продан. Не се срещат много автентични къщи на морски капитани и едва ли ще се задържи дълго време на пазара. Надявам се, че вие двамата ще я купите.

— Ще видим. Иска ми се отново да имам къща тук. Струва си, ако продължаваме да живеем в големия град. Старите моряци са знаели как да строят жилищата си.

— За къщата се разказва легенда. Капитан Андрю Фриман я построил през хиляда седемстотин и трета година за съпругата си. После я изоставил, защото разбрал, че докато бил в открито море, тя му изневерила с някакъв мъж от града.