Читать «Къщата» онлайн - страница 6

Ще се забавляваме, помисли си Помили. Отнесе бебето в детската стая, сложи го на креватчето, преоблече го и го зави с одеялцето.

— А сега бъди послушно момиче и се наспи добре — прошепна тя, загледана в Хана.

Вратът и раменете й се бяха схванали, затова протегна ръце и завъртя глава. Кестенявата й коса, която според Адам беше с цвят на кленов сироп, се люшна върху яката на анцуга. Откакто се помнеше, Помили си мечтаеше да бъде висока. Но на трийсет и една години вече се беше примирила с ръста си, който бе едва метър и шейсет. Успокояваше се с мисълта, че поне може да бъде силна, и стройното й, здраво тяло беше свидетелство за всекидневните упражнения, които правеше в гимнастическия салон на втория етаж на сградата.

Преди да изгаси лампата, отново се взря в бебето. Чудна е, помисли си тя. Помили бе израснала с по-големия си брат, който я превърна в истинска „мъжкарана“. Отнасяше се с презрение към куклите и предпочиташе да рита топка. Чувстваше се по-добре сред момчета и на тринайсет години стана любима довереница и отзивчива бавачка на двамата си племенници.

Никой обаче не я беше подготвил за огромната обич, която я изпълни при раждането на Боби. Сега тази обич бе събудена отново от това идеално оформено, кръглолико, понякога своенравно момиченце.

Когато стигна до всекидневната, телефонът отново иззвъня. Докато бързаше, за да вдигне слушалката, си помисли, че сигурно е Адам, който се е опитвал да се свърже с нея по време на разговора й с Джейн. Наистина беше той.

— Здравей, любими! — весело каза Помили. — Намери ли къща?

Адам не обърна внимание на въпроса й.

— Здравей, момичето ми! Как се чувстваш? Бебчо добре ли е?

Помили замълча. Знаеше, че не бива да го вини заради притеснението му, и все пак реши да го подразни:

— При мен всичко е наред, но не съм ходила при Хана, откакто ти излезе сутринта. Ей сега ще я погледна.

— Помили!

— Извинявай, Адам, но питаш така, сякаш очакваш да чуеш лоши новини.

— Меа culpa1 — разкаяно отвърна Адам. — Толкова много ви обичам и двете! Искам всичко да е както трябва. С Елейн съм. Имаме чудесна къща. Намира се на Морис Айланд в Чатам. На близо триста години е и е принадлежала на един морски капитан. Мястото е великолепно — надвиснала над океана скала. Страшно ще ти хареса. Дори има собствено име — „Помни“. Когато се прибера, ще ти разкажа всичко за нея. Тръгвам веднага след като вечерям.

— Ще стане късно, имаш четири часа път, а вече веднъж си го изминал с колата днес — възпротиви се Помили. — Защо не преспиш там и да се прибереш сутринта?

— Не ме интересува, че ще стане късно. Искам да бъда с теб и с Хана. Обичам ви.

— И аз те обичам — отвърна пламенно Помили. След като си казаха довиждане, Помили затвори телефона и тихо прошепна: — Надявам се, че не бързаш само защото се страхуваш да ме оставиш сама с бебето през нощта.

4

31 юли

Хенри Спрейг държеше за ръка жена си, докато двамата се разхождаха по плажа. Късното следобедно слънце ту се скриваше зад облаците, ту изплуваше и той се радваше, че е увил Фийби с топлия шал. Мислеше си, че приближаващата вечер придава съвсем различен вид на пейзажа. Без хората безкрайната пясъчна ивица и прохладният океан си възвръщаха хармонията с природата.