Читать «Къщата» онлайн - страница 5

3

Сигурно е Адам. Каза, че ще се обади по това време, помисли си Помили. Подпря бебето на рамото си и се пресегна към телефона.

— Стига, Хана, изгълта шише и половина. Ако продължаваш така, ще се окажеш единственото тримесечно бебе, поставено на диета заради наднормено тегло.

Подпря слушалката с брадичката си и потупа бебето по гърба. Беше Джейн Пиърс, главната редакторка на списанието „Травъл Таймс“. Както обикновено, Джейн беше лаконична.

— Помили, заминавате за Кейп Код през август, нали?

— Стискай палци. Снощи разбрахме, че канализацията на къщата, която трябваше да наемем, не е наред. Идеята да ползвам нощно гърне никога не ме е привличала особено. Адам отиде там, за да види дали няма да се намери нещо подходящо.

— Доста късно е и сигурно всичко вече е заето, нали?

— Все още съществува някаква възможност. Една стара позната на Адам притежава агенция за недвижими имоти. Елейн ни намери първата къща и твърди, че сега е попаднала на друга, която чудесно може да я замести. Дано Адам е на същото мнение.

— В такъв случай, ако все пак заминете…

— Джейн, ако наистина заминем, ще подготвя нова книга от поредицата за Дейвид. Толкова много съм слушала от Адам за Кейп Код, че ми се ще да напиша нещичко за него.

Дейвид беше десетгодишният герой от поредица книжки, които бяха превърнали Помили в известна детска писателка.

— Знам, че съгласието ти би означавало да ми направиш лична услуга, но ти така умело вплиташ историческия материал в разказа си, а на мен точно това ми е нужно — с молба в гласа продължи Джейн.

След петнайсет минути, когато Помили затвори телефона, Джейн я беше убедила да напише статия за Кейп Код, която да излезе в „Травъл Таймс“.

— Е, Хана — Помили потупа бебето по гърба, — в края на краищата Джейн ми помогна, когато правех първите крачки преди десет години. Статията е най-малкото нещо, с което мога да й се отблагодаря.

Хана обаче спеше блажено на рамото й. Помили се приближи до прозореца. От апартамента на двайсет и осмия етаж на Ист Енд Авеню се откриваше зашеметяваща гледка към Ист Ривър и мостовете, простиращи се между двата бряга.

Завръщането им в Манхатън, след като загубиха Боби, й помогна да не полудее. Но би й се отразило добре, ако заминат през август. След първия пристъп на страх акушерката й препоръча да отиде на преглед при психиатър.

— Страдате от синдрома на посттравматичния стрес, който се среща често след тежки преживявания. Заболяването се лекува и аз ви препоръчвам да опитате.

Ходеше всяка седмица при психиатър. Доктор Кауфман горещо подкрепи идеята за почивката.

— Пристъпите са съвсем нормални и с времето ще изчезнат. Почти две години, след като Боби почина, отказваше да се срещаш с хора. Но вече имаш Хана и започваш да се справяш с проблема. Замини на почивка. Махни се за известно време от Ню Йорк. Забавлявай се. Само не спирай да вземаш лекарството. Можеш, разбира се, да ми се обаждаш по всяко време, ако имаш нужда от мен. Ще се видим през септември.