Читать «Къщата» онлайн - страница 18

Нат кимна. Думите на Хенри Спрейг съвпадаха с нещата, които беше чул да се говорят за нея.

— А познавате ли Скот Коуви?

— Да, разбира се. Двамата с нещастното момиче се ожениха без много шум, но Вивиан, естествено, покани гости вкъщи и ние също бяхме на тържеството. Състоя се в началото на май. Присъстваха родителите й, както и приятели, и съседи.

— Какво мислите за Скот Коуви?

— Вивиан преливаше от щастие. — Хенри Спрейг избягна прекия отговор. — Скот изглеждаше много привързан към нея.

— Виждахте ли се понякога?

— Само от разстояние. Доста често излизаха на разходка с лодката. Понякога и те, и ние правехме барбекю и си разменяхме любезности.

— Ясно. — Нат усещаше, че Хенри Спрейг крие нещо. Мистър Спрейг, вие казахте, че Коуви е изглеждал много привързан към съпругата си. Имахте ли чувството, че наистина я обича?

— Държеше се така, сякаш наистина я обича — отговори Спрейг, без да се затрудни.

Но имаше още нещо и Хенри Спрейг се колебаеше дали да го изрече. Страхуваше се да не бъде обвинен, че клюкарства, ако сподели една случка от края на юни. Бе оставил Фийби във фризьорския салон. Вивиан също беше там. Правеха й прическа. За да убие времето, Хенри се отби в заведението „Чешир“, на отсрещната страна на улицата да пие една бира и да погледа мача между „Ред Сокс“ и „Янкис“.

Скот Коуви седеше на високо столче на бара. Погледите им се срещнаха и Хенри се приближи до него да го поздрави. Не можеше да си обясни защо, но остана с впечатлението, че Коуви е нервен. След миг пищна брюнетка, наближаваща трийсетте, влезе в заведението. Коуви подскочи.

— За бога, Тина, какво правиш тук? — възкликна той. — Мислех, че всеки вторник следобед имаш репетиция.

Тя го погледна изумено, но бързо се съвзе:

— Скот, страшно се радвам, че те виждам. Днес съм свободна. Трябваше да се срещна с някои от останалите участници в представлението или в „Чешир“, или в „Импюдънт Ойстър“. Закъснях и след като ги няма тук, ще ги потърся в другото заведение.

Когато жената си тръгна, Скот му обясни, че Тина пее в хора на мюзикъла, който се играе сега в театъра на Кейп Код.

— Бяхме на премиерата и се запознахме на вечерята в ресторанта на театъра — обясни старателно той.

Хенри и Скот хапнаха сандвичи и пиха бира, докато наблюдаваха играта. В два и половина Коуви си тръгна.

— Вивиан сигурно вече е готова — заяви той.

Но половин час по-късно, когато Хенри отиде да вземе Фийби, Коуви все още седеше в чакалнята пред салона. Когато жена му най-накрая излезе, възбудена и горда от светлите кичури в косата си, той чу Коуви да я успокоява, че не се е притеснил от чакането, понеже с Хенри пили бира и обядвали заедно, докато гледали мача. Зачуди се дали Скот умишлено не спомена за срещата си с Тина.

Сега Хенри си помисли, че пропускът сигурно е бил случаен. Навярно е забравил, защото случката не е била важна за него. Може би си е въобразил, че Скот е неспокоен. Не бива да се превръщаш в досаден клюкар, каза си той, докато седеше с детектива. Няма смисъл да обсъждаш тази подробност.

Когато подаваше на Хенри визитната си картичка, Нат се мъчеше да си обясни защо човекът крие нещо от него.