Читать «Къщата» онлайн - страница 17

— Закуси само преди няколко минути, Фийби.

— Не е вярно.

— Добре, хайде да отидем в кухнята и да приготвим нещо за ядене.

Станаха от канапето и Хенри я прегърна. Винаги се гордееше с високата й, стройна фигура, с начина, по който държеше главата си изправена, с успокояващата топлота, излъчваща се от нея. Иска ми се само един ден да е такава, каквато беше преди, помисли си той.

Докато Фийби лакомо ядеше кифлата и жадно поглъщаше млякото, Хенри й каза, че очакват гост.

Един мъж, чието име е Нат Куган. Идва по работа.

Нямаше смисъл да се опитва да й обясни, че Куган е детектив, който ще дойде да поговори с него за Вивиан Карпентър Коуви.

Нат огледа внимателно къщата на Вивиан Карпентър, когато мина покрай нея. Беше старинна, типична за Кейп Код сграда, пристроявана и разширявана през годините. Сега му се стори много приятна, разпростряла се на всички страни в двора. Заобиколена от сини и розови хортензии, тя приличаше на идеалната къща от пощенските картички, макар че според него стаите бяха доста малки. И все пак беше добре поддържана и струваше доста пари. Според Елейн Аткинс, собственичката на агенцията за недвижими имоти, Вивиан и Скот са търсели по-голямо жилище, защото възнамерявали да имат деца.

Нат се чудеше за колко ли би могла да се продаде. Беше разположена на Ойстър Понд на площ около един акър. За половин милион? Тъй като в завещанието си Вивиан оставяше всичко на съпруга си, жилището беше още една ценна придобивка за Скот Коуви.

Семейство Спрейг живееха в съседната къща, която също беше много красива. Представляваше оригинална постройка навярно от края на осемнайсети век, състояща се от два етажа на предната страна и един на задната. Нат не се познаваше с нито един от двамата, но с удоволствие беше чел статиите, които професор Фийби Спрейг пишеше за „Кейп Код Таймс“. Всичките бяха свързани с легенди за Кейп Код. През последните години обаче не беше срещал нищо от нея.

Когато Хенри Спрейг го покани да влезе и му представи съпругата си, Нат моментално разбра защо Фийби Спрейг вече не сътрудничи на вестника. Болестта на Алцхаймер, помисли си той, и със съчувствие забеляза бръчките около устата на Хенри Спрейг, предизвикани от умората, и стаената болка в очите му.

— Няма да се задържам дълго — заяви той, отказвайки на поканата да пие кафе. — Ще ви задам няколко въпроса, сър. Добре ли познавахте Вивиан Карпентър Коуви?

Хенри Спрейг искаше да прояви любезност. Но тъй като беше отчайващо честен, не желаеше да крие нищо.

— Както вероятно знаете, Вивиан купи къщата преди три години. Запознахме се. Виждате, че жена ми не е добре. Проблемът тогава се състоеше в това, че беше започнала да забравя. За съжаление Вивиан взе да ни посещава твърде често. Караше курс по готварство и непрекъснато ни носеше ястия, които беше приготвила. Жена ми се дразнеше, макар че Вивиан го правеше от добро сърце. Наложи се да я помоля да не идва вкъщи, освен ако не я поканим по някакъв повод. — Той замълча и добави: — В емоционално отношение Вивиан беше много нестабилна.