Читать «Къщата» онлайн - страница 20

Странно хрумване. Вивиан беше капризно, неспокойно бебе, което най-напред се превърна в трудно дете, а после — в непокорна девойка. Не се справяше добре в училище и непрекъснато се вайкаше. Ръководеше се от мотото: „Правя всичко възможно“. Когато го изразяваше гласно, гневният отговор на баща й беше: „По дяволите, не правиш всичко възможно. Не ти е ясно какво означават тези думи.“

Два пъти я отстраняваха, а накрая я изключиха от пансиона, в който другите момичета се справяха добре. Известно време вземаше наркотици, но за щастие се отказа от тях. А после постоянно изпитваше удоволствие да дразни Ан. Молеше я да й помогне в избора на дрехи, след което отказваше да се вслуша в съветите й.

Не завърши колежа и не се задържа на нито една работа повече от шест месеца. Преди години Греъм помоли майка си да направи така, че Вивиан да получи парите, които й е завещала, чак когато навърши трийсет години. Но тя се сдоби с тях на двайсет и една годишна възраст, купи къщата и рядко им се обаждаше. През май, когато им позвъни, за да ги покани на гости, те страшно се изненадаха. Оказа се, че вече е омъжена.

А какво можеше да каже за Скот Коуви? Красив, възпитан, умен, привързан към Вивиан. Тя буквално сияеше от щастие. Настроението й се развали само когато една от приятелките й спомена за предбрачното споразумение.

— Нямаме такова! — избухна тя. — Ще си направим завещание в полза на всеки един от нас.

Греъм се чудеше какво ли притежава Скот Коуви, за да го завещае на някого. Вивиан намекна, че имал лични доходи. Може би.

Поне по отношение на едно нещо Вивиан не беше излъгала. Беше променила завещанието си в деня, в който сключи брак, и сега Скот щеше да наследи всичките й пари заедно с къщата й в Чатам. А бяха женени само дванайсет седмици. Дванайсет седмици.

— Греъм. — Гласът на Ан беше тих.

— Буден съм — отвърна той и хвана ръката й.

— Греъм, тялото на Виви е било в ужасно състояние. А дясната й ръка?

— Не знам, скъпа. Защо?

— Защото никой не спомена за смарагдовия пръстен. Сигурно дясната й ръка е липсвала. Но ако не е така, пръстенът навярно е у Скот. Бих искала да го взема. Винаги е принадлежал на семейството и не мога да си представя, че ще го носи някоя непозната жена.

— Ще се опитам да разбера, скъпа.

— Греъм, защо не успях да се сближа с Вивиан? В какво сбърках?

Той стисна по-силно ръката й. Не беше в състояние да й отговори.

Този ден играха с Ан голф. Отчасти да се раздвижат, отчасти за психотерапия. Прибраха се у дома към пет часа, изкъпаха се и си приготвиха коктейли. Греъм започна:

— Ан, докато се обличаше, позвъних на Скот. Отговори ми телефонният секретар. Ще пообиколи с моторницата и ще се върне към шест часа. Хайде да се отбием при него и да го попитаме за пръстена. После ще отидем да вечеряме навън. Имам предвид двамата с теб.

— Ако пръстенът е у него, не е длъжен да ни го даде. Вивиан му остави всичко.

— Ще му предложим да го купим на добра цена. Ако не се съгласи, ще му платим колкото поиска.

Греъм Карпентър стисна мрачно устни. Реакцията на Скот щеше да отхвърли или да потвърди съмнението, което изгаряше душата му.