Читать «Къщата» онлайн - страница 151

— Защо? Няма ли поне да ми кажете по каква причина?

— Може и да не ми повярваш, но аз не исках да убия Вивиан: Беше луда по мен, винаги ми носеше подаръци, когато идваше във Флорида, но след като се оженихме, не получавах нито пени. Нямахме обща банкова сметка, никакви ценни книжа не бяха на мое име, нито пък разполагах с пари в брой. Всичко, което ми беше нужно, го купуваше тя. Трябваше да я моля дори за най-елементарни дреболии. — Той поклати глава, сякаш не вярваше на думите си. — А после ме накара да подпиша документ, че няма да получа от нея нищо, ако бракът ни не трае поне десет години. Твърдеше, че по такъв начин ще й докажа любовта си. Чула във фризьорския салон как жените си шепнат, че съм се оженил по сметка.

— Значи все пак сте я убили?

— Да, против волята си. Имам предвид, че Вивиан не беше лош човек, но се опитваше да ме прави на глупак.

… Но какво общо има това с мен? Аз ти помогнах. Изпитвах състрадание към вас. Настоявах Адам да поеме защитата ви.

— За сегашното ми посещение в къщата би следвало да се сърдиш на Адам.

— На Адам? Той знае ли, че сте тук? — Макар и да зададе въпроса, тя осъзнаваше, че подобно предположение е абсурдно.

— Трябва да побързаме, Помили. Ще ти го обясня съвсем просто. Елейн винаги е била влюбена в Адам. През всичките тези години няколко пъти й се е искало да вярва, че и той я харесва, но не се е получило нищо. Миналата година решила, че бракът ви се разпада. Била сигурна, че той ще отиде при нея. Но Адам се върнал при вас и тя престанала да се надява, защото сметнала, че е безсмислено. Но Адам й позвънил и я помолил да уреди наемането на онази къща в Истхам. Когато разбрала колко сте нестабилна емоционално, тя съставила този план.

— Нима искате да ми кажете, че го правите заради Елейн? Защо, Скот? Не мога да схвана нищо.

— Не, правя го заради себе си. Елейн разпозна лодката на снимката на тази къща, направена от въздуха. Видя, че съм бил сам на палубата на петнайсети юли в три и петнайсет следобед, и разби на пух и прах версията за случилото се с Вивиан. Беше готова да ме издаде. Ето защо сключихме сделка. Аз обещах да й помогна да те подлуди. Адам й беше споменал за халюцинациите и за депресията ти и Елейн реши, че тази стара къща с легендите и тайните си помещения, за които беше научила от работниците, е идеалното място да те накара съвсем да превъртиш. Тя подготви всичко, а аз само й помагах. Докара ме тук, разведе ме из сградата и ми обясни какво се иска от мен. Точно тогава онази побъркана жена влезе в къщата и ни проследи. Отърва кожата, понеже съпругът й пристигна тъкмо когато я бях повел на разходка в океана.

Помили потрепери. Сигурно й е говорел, че ще я разходи по брега. Сигурно това се опитваше да си спомни Фийби, за да ме предупреди, помисли си тя.

Карай го да продължава да говори. Карай го да продължава да говори.

— Пръстенът. Къде е смарагдът?

Коуви се усмихна.

— У Тина. Тя е страхотна жена. А хрумването ми да й дам пръстена беше гениално. Ако се опитат да ме осъдят за убийство, тя ми става съучастничка. Ще трябва да си държи устата затворена. Оказа се, че двамата с Елейн сме чудесен екип. Разсъждаваме еднакво. Тя два-три пъти влиза в къщата през нощта. Изигра ти няколко номера, които те, извадиха от равновесие — презаписа гласа на сина ти от онази касета и през нощта ти го пусна заедно с тътена на приближаващия влак. Дума да няма, постигна целта си. Из Чатам се носят слухове, че си на ръба на тежка нервна криза.