Читать «Пълнолуние в Бландингс» онлайн - страница 115

Още веднъж той опита любезно и почтително да разхлаби стискащата ръка. Напразно. Едуин Пот каза нещо, което трябваше да значи: „Давай, давай, по-лесно ще помръднеш скала, отколкото мене“. Положението стана безизходно. Бил искаше да се махне, а не можеше. Едуин Пот искаше да викне за помощ, а успяваше да произведе само един писклив тъничък врясък като свистене на газ по тръбите.

И на фона на този натюрморт на сцената изскочи полковник Уедж със служебен револвер в ръка.

Като предполагаше, че спускайки се по водосточната тръба е надхитрил полковник Уедж, Бил беше изпаднал в смешно заблуждение. С подобна тактика може да надхитрите капитани, вероятно и майори, но не и полковници. Мисълта за съществуването на такава тръба беше проблеснала в главата на Егбърт Уедж в момента, когато Чарлз започна да разбива вратата на Прудънс с най-голямо наслаждение, защото кой лакей не обича да троши имуществото на господаря си. И в същата секунда полковникът вече препускаше по стълбите. Няма защо да учите един военен колко е важно да пресечеш пътя на врага за отстъпление. Първото чувство, което го завладя, когато съзря двойката пред себе си, беше сдържана радост, примесена с искрено задоволство от собствения си ум и проницателност; второто чувство беше силно облекчение, че е взел служебния си револвер. Погледнат отблизо, този мародерстващ разбойник имаше вид на неприятно як мародерстващ разбойник, от ония, за чието обезвреждане ти трябват всички служебни револвери на разположение. Той се зачуди как Едуин Пот беше имал храбростта да се замеси в ръкопашен бой с такъв невероятно добре охранен екземпляр от криминалните редици и мигновено реши, че той лично няма намерение да прави нещо толкова глупаво.

— Ей ти, горе ръцете! — ревна той, като пристъпи към действие от сигурно разстояние. Имаше намерение да каже „Ей ти, бандитино ниеден“, но в напрежението думите не му дойдоха на езика.

— Аш хо хаах — рече Едуин Пот твърде самодоволно и полковник Уедж, който си падаше малко нещо лингвист, разбра правилно кой е хванал злосторника и отдаде дължимото там, където беше редно.

— Чудесна работа, Пот — каза той. — А сега, Пот, дръпни се настрани. Ще го отведа в къщата.

Макар че предвиждаше такова стечение на обстоятелствата, Бил не можа да сдържи един горестен вик.

— Тишина! — ревна полковник Уедж като на парад. — Надясс-но, ходом марш, и да не си пробвал някоя от твоите шегички. Този револвер е зареден.

И с властен жест посочи на Бил да тръгва, а Бил, разбирайки, че всяка негова проява на нежелание ще бъде класифицирана от яростния му критик като шегичка, се подчини. Полковник Уедж го последва с насочен револвер, а Едуин Пот, в качеството си на главен свидетел на обвинението, оформи задните редици. Шествието зави зад ъгъла на къщата и се насочи към терасата. Там стоеше Почитаемият Галахад, потънал в дълбок размисъл. Когато наближиха, той вдигна глава, явно усетил присъствието на Едуин Пот, от чиято посока подухваше лек ветрец. При вида на Бил, револвера, полковника и свинаря, на лицето му се изписа удивление. И без друго тъкмо се чудеше какво е станало с младия му приятел, но едва ли бе предполагал, че може да бъде точно това.