Читать «Няма да се уплаша от злото» онлайн - страница 24

— Не!

— Да. Лишиха го от всички човешки възможности и не му остава друго, освен да прибягва до хитрост. И двамата с теб ще трябва да му помогнем, защото го иска… Изглежда, пристигнахме. Не плачи, малката, защото мъжът ти ще поиска да разбере причината, а не бива да му я разкриваш. Нещо против да ме целунеш на раздяла?

— О, с удоволствие!

— Спри да плачеш и изтрий хубавото си личице, всеки миг ще отворят вратата.

Малко след това тя прошепна:

— Джейк, това бе най-хубавата целувка, която съм получавала. И вече не ми се плаче. Чуваш ли — отключиха вратата.

— Но ще трябва да почакат, докато я отключа и аз — отвътре. Може ли да се кача с теб в асансьора и да те изпратя до вратата?

— Ннне… Мога да обясня присъствието на охраната, но не и защо адвокат на фирмата си прави труда да ме изпраща до прага. Джо не ме ревнува от шефа, но за теб не зная. Не бих искала да го карам — особено след като за малко да му дам повод за това.

— Можем да наваксаме пропуска.

— Бихме могли, мили Джейк. Вече не съм онова скромно и съблюдаващо моралните устои девойче от Айова… сигурно ме поквариха ролс-ройсът и парите… както и един градски тарикат. Пусни ме да си вървя, мили.

3.

Мълчаливо и с подобаващо уважение охраната я изпрати до вратата. Юнис разглеждаше крадешком и с подновен интерес Пушкалото Чарли — чудеше се как един дребничък, незабележим и привидно добродушен човечец може да е толкова зъл и опасен, колкото го описваше Джейк.

Те останаха на пост „гръб в гръб“, докато Юнис разговаряше през ключалката с мъжа си и сетне — докато той отвори.

— К’во е станало, за Бога? Отде намери тез униформени маймуни?

— Няма ли първо да ме целунеш? Нали не съм закъсняла? Още няма шест.

— Говори, жено! Преди два часа тъдява цъфнаха други две маймуни с каручката ти — не че се зъбя, след като икономът на шефа ти се обади за тях. — Той взе палтото й и я целуна. — Та къде се губиш, шемет такъв? Липсваше ми.

— Най-милите думи днес. Че съм ти липсвала.

— Ноктите си изгризах! К’во стана?

— Притесни ли се? О, миличкият ми.

— Не се притесних, щот’ портиерът на Смит рече, че са те пратили по важна задача и ще се прибереш късничко. Тъй разбрах, че трябва да съм споко, ама душа покой знае ли? Чат ли си?

— Чат съм. Нищо особено не е станало. Шефът ми прати своя синеок любимец — Джейк Соломон.

— Ах, него значи. Знам го.

— Господин Соломон ме откара с колата си до неговия офис да работим по едни неща за шефа — знаеш той в какво състояние е сега.

— Горкият дъртофелник, откога му е време да гушне босилека. Жал ми е.

— Не го казвай, мили. Очите ми се насълзяват, като си помисля за него.

— Загубеняче малко. Що ми се връзваш?

— Защото те обичам, миличък. Както и да е, свършихме работа и после господин Соломон и охраната му ме докараха — минахме през Птичето гнездо и стреляха по нас. Удариха ни от едната страна.

— Брей? Някой даде ли фира?

— Дори не ни одраскаха. Много беше забавно.