Читать «Няма да се уплаша от злото» онлайн

Залата беше мебелирана старомодно, барок от осемдесетте години на двайсети век, но беше просторна, продълговата, с висок таван и луксозен изглед. Близо до прозорците със симулиран пейзаж бе поставено автоматизирано болнично легло. Изглеждаше съвсем не на място и сигурно затова бе скрито от великолепен китайски параван. Заседателната маса на десетина метра от него също не се връзваше с декора. В единия й край бе разположен инвалиден стол, жици и тръбички го свързваха с леглото.

Съвсем близо до инвалидния стол, зад модерно подвижно стенографско бюро, отрупано с микрофони, гласови принтери, часовници-календари, контролни прибори и всякакви други спомагателни устройства, седеше млада жена. Красива млада жена.

Поведението й беше на опитна, незабележима секретарка, но беше облечена според последната екзотична мода „половин&половин“ — дясното й рамо, дясната й гърда и дясната й ръка бяха загърнати в антрацитночерно жакетче, на левия й крак бе нахлузен крачол на яркочервен клин, граничната линия между двете преминаваше през украсения с жабо колан; черен сандал на червената страна, ален — върху десния й бос крак. Кожата й бе изрисувана в същите алени и черни шарки.

От другата страна на инвалидния стол стоеше възрастна жена, облечена със стандартен болничен клин и бяла туника и изцяло погълната от мониторите и пациента в количката. Около масата бяха насядали десетина мъже, повечето с лъскави бизнес костюми.

В инвалидния стол седеше сгърчен старец. Би могъл да мине за нескопосан опит за балсамация, ако се изключеха подвижните очички. Не бяха приложени никакви козметични методи, за да се смекчи впечатлението от зловещия изглед на тази човешка развалина.

— Вампир — рече той със слаб гласец на мъжа, който седеше на масата срещу него. — Парки, момчето ми, ти си вампир кръвопиец. Баща ти не те ли е учил, че е редно да изчакаш човека да спре да рита, преди да се заемеш да го погребваш? Или си нямаш баща? Юнис, изтрий последното. Господа, господин Паркинсън предлага да бъда отстранен от поста председател на управителния съвет. Някой друг подкрепя ли го? — Изчака, като местеше поглед от лице на лице, след това продължи: — О, стига вече! Парки, кой те предава сега? Ти ли, Джордж?

— Нямам нищо общо с тази работа.

— Но щеше да гласуваш с „да“, нали? Предложението отпада поради липса на поддръжници.

— Оттеглям го.

— Прекалено е късно, Паркинсън. Пък и без това никой не те подкрепи, дори анонимно. Един глас „против“ е достатъчен и аз — Йохан Себастиан Бах Смит, изразявам несъгласие… и това правило е в сила, тъй като съм го написал собственоръчно още преди ти да се научиш да четеш. Но… — Смит бавно огледа заседателите — имам за вас една новина. Както вече чухте от присъстващия тук господин Тийл, всички наши филиали са в задоволително състояние, що се касае за „Морски ферми“ и „Общи наръчници“ дори в повече от задоволително, което идва да подскаже, че моментът е наистина подходящ да се оттегля. — Смит направи кратка пауза, преди да продължи: — Хлопнете тези увиснали ченета. Парки, разкарай самодоволната си физиономия, защото имам още новини за теб. Оставам като председател на управителния съвет, но вече няма да бъда директор. Нашият старши съветник господин Джейк Соломон ще бъде повишен в заместник-председател и…