Читать «Няма да се уплаша от злото» онлайн - страница 22
Робърт Хайнлайн
Колата се разтресе и отпред се чу кратък и оглушителен картечен откос.
Звукът в затвореното тясно пространство бе почти оглушителен. Госпожа Бранка извика уплашено и се вкопчи в рамото на своя адвокат. Последва единична експлозия —
— Попадение! — долетя вик отпред. Светлините угаснаха.
— Те ли ни уцелиха? — попита тя, заровила лице в ризата на Соломон.
— Не, не. — Той я потупа успокояващо по рамото. — Чарли ги е уцелил. Или поне така смята. Последният трясък беше от оръдейния ни купол. В безопасност сме, скъпа.
— Но светлините изгаснаха.
— Понякога се случва. От сътресението. Ей сега ще включа аварийното осветление. — И понечи да се освободи от ръката й.
— О, не! Моля ви, не ме пускайте още малко. Нямам нищо против тъмнината — дори се чувствам в безопасност в нея.
— Божичко, какво котенце си, миличка! — възкликна с омекнал глас той.
— Вие също… господин Соломон.
— Не можеш ли да ми казваш Джейк? Опитай.
— Джейк. Да, Джейк. Ръцете ти са толкова силни… На колко си години, Джейк?
— Седемдесет и една.
— Не мога да повярвам. Изглеждаш много по-млад.
— Достатъчно съм стар, за да ти бъда дядо, малко пухкаво котенце. Просто изглеждам по-млад… на тъмно. Но ако се вярва на Библията, вече съм подкарал първата година от подареното време.
— Не бива да говориш така, ти си още млад! Джейк, хайде да сменим темата. Мили Джейк.
— Сладка Юнис.
След няколко минути шофьорът обяви:
— Извън опасност сме, сър. — Щорите се плъзнаха надолу. Госпожа Бранка побърза да се освободи от обятията на своя домакин и се изкиска смутено.
— Боже мили!
— Не бери грижа. Стъклото е прозрачно само в едната посока.
— Слава Богу. Но въпреки това ярката светлина ми подейства като леден душ.
— Да. И съсипа момента. Тъкмо когато бях започнал да се чувствам наистина млад.
— Но вие сте млад, господин Соломон.
— Джейк.
— Джейк. Годините нямат никакво значение, Джейк. Майчице, изцапала съм ти ризата с боя.
— Няма нищо, аз пък съм ти разчорлил косата.
— Лесно ще се среша. Но какво ще кажеш жена ти?
— Ще ми предложи да я сваля за пране. Юнис, скъпа, аз нямам жена. Преди доста години ме замени с по-нов модел.
— Значи е била с лош вкус. Джейк, ти си класика — а класиката само се подобрява с времето. Сега по-добре ли ми е косата?
— Чудесно. Великолепно.
— Почти се изкушавам да помоля да ни върнат в изоставения район, за да можеш пак да ми я разчорлиш.
— Аз съм много повече от „почти изкушен“. Но по-добре да те върна у дома — освен ако не искаш да дойдеш с мен в Канада? Ще се приберем някъде посред нощ.
— Искам, но не мога — наистина. Така че отведи ме у дома. Ще седна близо до теб, за да ме прегърнеш.
— Обещавам да не ти роша косите повече. — Той съобщи на шофьора координатите на апартамента й. — И гледай дотам да не преминаваш през още изоставени райони, жадно за стрелба копеле!
— Разбрано, господин Соломон.
Известно време пътуваха в мълчание. Първа го наруши госпожа Бранка:
