Читать «Няма да се уплаша от злото» онлайн - страница 26

— Ох!

— Бъди търпелив с нея, Джо. Тя ти е майка. Още утре ще й напиша писмо. Ще го пратя с пощата на компанията, за да съм сигурна, че ще го получи — шефът няма нищо против. Добре, ще пропусна останалото, знаем какво мисли за протестантите. Или за бившите протестанти. Питам се какво ли ще си помисли, ако ни чуе да припяваме „Ом мани падме…“¹

— Ще й изпопадат чекмеджетата.

— О, Джо! — Тя пропусна следващия пасаж, в който се споменаваше намерението за самопокана. — „Анджела ще си има ново бебче. Инспекторката здравата й се сърди, но аз се постарах да я успокоя и мисля, че й дадох хубав урок как да се отнася към свестните хора. Не разбирам защо не ни остави на мира. Какво лошо има в това да си родиш още едно бебче?“ Джо, коя от сестрите ти беше Анджела?

— Третата. Инспекторката е права. Мама бърка. Не чети всичко, сладката. Само важното.

— Да, миличък. Нататък няма нищо особено, само клюки за съседите и бележки за времето. Най-важните новини са, че стомахът на майка ти се е оправил и че Анджела е бременна. Дай ми минутка да измия червеното и черното — между другото, шефът хареса комбинацията — и ще съм готова да рисуваш по мен или да ти позирам — каквото пожелаеш. А докато се къпя, ще те помоля да ми стоплиш една пица. Освен това, миличък, ще те помоля да не се увличаме много тази вечер, а утре да станеш с мен рано сутринта.

— Тъй ли?

— Заради шефа, скъпи. Искам да го зарадвам. — И му разказа идеята за изрисувания на голо тоалет в еротичен стил.

Той повдигна рамене.

— С удоволствие. Само ще внимаваш, че старецът е на смъртно легло. Да не му спре часовничето, като се оцъкли в теб почти гола.

— Няма, мили. Моят шеф се гордее, че е „модерен“ и „в крак с времето“. Но истината е, че са го възпитавали в онези далечни времена, когато голотата не само е била рядкост, но се е смятала за грях. Той още ме мисли за момичето от царевичните полета, останало недокоснато от промените. Така че ще ми нарисуваш фино бельо, ще си сложа и обувки и в очите му ще изглеждам достатъчно облечена. Според неговите „модерни“ представи. Добро момиче, което се преструва на мръсница — мисля, че това ще го забавлява.

— Не чаткам.

— Напротив, мили, ей сега ще ти стане ясно. Всичко е в символизма, както си ме учил. Въпросът е да използваме символите на моя шеф. Голотата не значи нищо за нашето поколение. Но означава много за шефа. Ако сваля тези гащички, според неговите представи вече не съм невинно малко момиче, а ставам курва.

— Курва, това е добре. Анджела е курва.

— Доста нескопосана — промърмори Юнис едва чуто. — Така е, но шефът не обича тези неща. Измъчих се, докато му разгадая символите. Аз съм на двайсет и осем, а той над деветдесет, така че не беше никак лесно да проумея как мисли. Ако прекаля, може да се разсърди и дори да ме уволни. И тогава знаеш ли какво ще стане? Ще трябва да напуснем това чудесно студио.