Читать «Няма да се уплаша от злото» онлайн - страница 23

— Джейк, каза, че си се чувствал млад… преди да ни прекъснат.

— Сигурно си го усетила.

— Така е. Бях готова да ти позволя, Джейк. Знаеш ли какво, искаш ли моя снимка — без дрехи? Качествена, не като тази, която ще ти я направи някой, дето съдира по три кожи за това.

— Мъжът ти ли ще те снима?

— Не е необходимо, Джейк, имам колкото искаш. Забрави ли, че преди време бях модел? Ще ти донеса една… стига да не разказваш никого.

— Обещавам. Нали съм твой адвокат. Ще бъда гроб.

— Каква предпочиташ? Артистична? Или еротична?

— Ах… труден избор!

— Хъм, мога да ти донеса някоя, която съчетава и двете. Имам една под душа, с мокра коса, без петънце боя по кожата и дори без грим — ох, ще я видиш. Как ще ти понесе?

— Ще вия като вълк единак!

— Значи е твоя. Но по одевешния въпрос, защото почти стигнахме. Джейк, как смяташ, шефът има ли някакви шансове с мозъчната трансплантация?

— Не съм специалист, но по мое мнение — никакви.

— Така си и мислех. В такъв случай не му остава много. Джейк, ще трябва да се постарая добре с тоалетите, за да му доставя поне още малко радост.

— Юнис, ти си истинска сладурана. Няма нищо помило от това за него. Много по-добре е, отколкото да му благодариш за милиона.

— Вече го бях забравила, Джейк, мисля само за шефа. Мъчно ми е за него. Довечера ще изляза да си купя нещо наистина екзотично — какво ще кажеш за някое прозрачно боди с малко шарки отдолу? Джо е ужасно добър в това. Сега, след като си имам собствена охрана, мога да се обличам съвсем оскъдно и предизвикателно — ще нося високи обувки, за да подчертавам дългите си крака, миниатюрни найлонови гащички и боя.

— И парфюм, скъпа.

— Шефът няма обоняние, Джейк. От годините е.

— Но затова пък моето е напълно запазено.

— Ох, да. Значи парфюм за теб. И боя за шефа. Никога не бях опитвала нещо толкова екстравагантно на работа… но след като ще бъда само при него и при теб и няма да ме гледат други хора, ще пробвам. Тъкмо ще разбера какво най-много се харесва на шефа. Джо обича да измисля всякакви предизвикателни шарки и не е никак ревнив — сигурно защото му е жал за стареца. Но напоследък толкова трудно се намират модни дрешки. Ще трябва доста да обикалям.

— Юнис.

— Да, сър? Да, Джейк?

— Не излизай по магазините тази вечер. Това е заповед — от твоя шеф, предадена чрез адвоката му.

— Добре, Джейк. Мога ли да попитам защо?

— Ако искаш, утре можеш да носиш само боя. Моите хора ще те докарат с бронираната кола, все едно че си корона с перли. Но тази нощ колата ми трябва.

Утре вече ще имаш своя и ще можеш да се разхождаш навсякъде.

— Добре, сър. — Тя кимна покорно.

— Но грешиш, като казваш, че Йохан няма да живее дълго. Проблемът му е, че ще живее прекалено дълго.

— Не разбирам.

— Той е в капан, миличка. Паднал е в лапите на докторите и те няма да го пуснат лесно. Веднъж закачиш ли се на животоподдържащите системи, нямаш шанс. Не си ли забелязала, че му сервират да яде без нож или вилица? Метални имам предвид. Вместо това му дават пластмасови прибори. Помисли малко, мила. Превърнали са го в машина, лишен е от каквото и да било право на избор. Юнис, тази мозъчна трансплантация е единственият начин да надхитри лекарите. Ловък ход да извърши самоубийство.