Читать «Няма да се уплаша от злото» онлайн - страница 20

— Значи си храбро момиче и можеш да стреляш, когато се наложи. Но си и глупаче освен това, защото си имала страхотен късмет. Хъм, Йохан има една бронирана кола, досущ като тази, и две смени пазачи, назначени към нея.

— Сигурна съм, че има достатъчно голяма охрана, сър, но не знаех нищо за колата.

— Ролс-шкода, като тази. Юнис, повече няма да се уповаваме на бързината ти с оръжията. Можеш да продадеш миткалото или да засадиш цветя в него. От днес нататък ще пътуваш с бронирана кола и охрана. Винаги.

Тя го погледна смаяно.

— Но, господин Соломон! Дори с новата заплата не бих могла да си позволя…

— Поеми си дъх, мила. Знаеш, че Йохан едва ли вече ще се качи в тази кола. Кой знае дали въобще ще напусне болничната стая. Но все още държи две смени пазачи, двама шофьори и две Пушкала, които по цели дни и нощи се чудят какво да правят. Утре сутрин ще пратя моята кола да те вземе, а следобед ще те върне твоята нова кола — тази на Йохан. А след това ще бъде изцяло на твое разположение по всяко време на денонощието.

— Не съм сигурна, че шефът ще одобри тази идея.

— Забрави. Ще му издърпам ушите, задето те е оставил да се излагаш на рискове. Ако възрази, ще му кажа, че имам достатъчно пари да те отмъкна от него. Юнис, помисли малко, това не му струва и един долар, защото парите са заделени предварително. Я по-добре да сменим темата. Какво мислиш за неговия план да намерим подходящо „топло“ тяло?

— Възможно ли е да се извърши мозъчна трансплантация? Или той се лови за сламка? Давам си сметка как се чувства прикован към онази ужасна машина — напоследък полагам невероятни усилия да изглеждам все по-забавно, а едва успявам да изтръгна по някоя измъчена усмивка. И все пак има ли хляб в плановете му?

— Това не подлежи на дискусия, мила. Щом ни нарежда, от нас се иска да изпълняваме. В тази Служба по кръвопреливане — дали ще ни намерят донори с АВ отрицателна?

— Съмнявам се, сър. Според последните проучвания от около милион хора с тази група едва четири хиляди са склонни да дават кръв.

— Лошо. А какво мислиш за идеята му да използваме за примамка реклами по телевизията?

— Ще струва ужасно много. Но той сигурно може да си го позволи.

— Естествено. Само че на мен не ми харесва.

— Сър?

— Юнис, ако наистина стигнем до трансплантация, не искам това да става достояние на обществото. Спомняш ли си шумотевицата, която се вдигна, когато започнаха да замразяват хора? Не, прекалено си млада. Изглежда, идеята докосна оголен нерв, защото предизвика вълна от протести и доведе до издаването на забрана — с обяснението, че след като не е по джоба на повечето хора, няма да е справедливо спряло тях. Гласът на народа и прочее — нашата славна страна преживя време на демокрация, на олигархия, на тирания, на социализъм и на смесица от изброените, без да променя основните постулати на конституцията, за да стигнем до настоящата анархия под управлението на избран от народа диктатор, въпреки че все още имаме закони и Конгрес. Но през цялото това време нервът продължава да е оголен — с обяснението, че щом нещо не е допустимо за всички, не бива да се позволява на избрани. И какво ще се случи, когато един от най-богатите хора в страната обяви, че желае да си купи подходящо за трансплантация тяло — само за да спаси собственото си окаяно и егоистично съществуване?