Читать «Царството на злото» онлайн - страница 21

Чарлз израсна под грижите на дядо си по майка, който дойде от юг, за да помогне на дъщеря си да се справи с феодалното владение. Със себе си беше довел Нъли, а по-късно беше пристигнал и вуйчо Раул. Какво бе точното положението на майчиното му семейство на юг в Галия, той така и не разбра, макар да имаше впечатлението, че е било клон от голяма търговска къща. По едно време майка му надълго говореше за любимата страна, която била напуснала, но повече за самата страна, отколкото за положението на семейството си там. Това, че след смъртта на баща му не се беше омъжила повторно, беше предмет на много приказки в замъците и чифлиците по цялата река. Понякога Харкорт мислеше, че не се е омъжила не само от любов и вярност, а и от грижа за него — вероятно се бе страхувала, че ако се омъжи за някой недостоен човек, може да застраши наследството на сина си. С дядото в замъка нямаше нужда от друг мъж, за да се управлява феодалното владение. През годините, докато Харкорт придобие необходимите умения, старецът се беше грижил за владението като за свое собствено.

— Не стой дълго навън — посъветва го майка му. — Ти си млад и няма да ми повярваш, но наистина имаш нужда от сън.

Подвижният мост беше спуснат. Напоследък рядко го вдигаха, защото не ги грозеше никаква заплаха. Но на портата винаги имаше достатъчно охрана, която, ако се наложеше, можеше бързо да го вдигне. На портата беше старият Реймънд.

— Недей да стоиш дълго навън — предупреди го той — и не отивай надалеч. Наскоро чух да вият вълци. Цяла глутница. Ако искаш да глътнеш малко въздух, защо просто не се разходиш по стената?

Харкорт поклати глава.

— По това време вълците не нападат. В гората има достатъчно храна. Човек трябва да се плаши от тях единствено през зимата.

Реймънд измърмори нещо, но Харкорт не му обърна внимание — Реймънд винаги мърмореше.

Нощта беше тъмна. Закритата от облаци луна беше ниско на запад. Останалата част на небосвода беше ясна, осеяна с ярки звезди.

Той тръгна по склона към коларския път, който минаваше през житните ниви. Мисълта му се върна към деня, в който Злото беше вдигнало обсадата, а той заедно с малка, добре въоръжена група отиде да разбере какво се е случило с техните съседи, защото нападението — бяха сигурни в това — едва ли се бе ограничило само върху замъка Харкорт и манастира. Най-вероятно бе обхванало широк фронт от реката.

Всичко беше добре, докато не стигнаха до замъка Фонтин. Там Злото беше успяло да пробие отбраната и не беше оставило нищо живо — убити бяха дори кокошките. Тежка миризма висеше над замъка, навсякъде бяха разпръснати човешки тела. И не само човешки — имаше и други: огри, троли, дори няколко дракона и разни други отвратителни същества. Замъкът Фонтин беше паднал, но цената, платена от Злото за победата, беше висока.