Читать «Царството на злото» онлайн - страница 16

— Не маршируват много добре — каза стотникът. — Разпусната команда са, но доброто маршируване не означава добри войници. Тези тук са най-добрите. Всеки е роден главорез. Не дават пукната пара за нищо освен за месо, за пиене и за жени.

Личеше им. Харкорт никога не беше виждал такава сбирщина. „Изметта на земята“ — беше казал стотникът и те наистина бяха такива. Глутница вълци.

— С тези каруци ще трябва да внимаваш — каза Харкорт. — На места пътят е много тесен.

— Ще минем — отвърна безгрижно стотникът.

Харкорт погледна през рамо и видя, че процесията, носеща вуйчо му, минава по подвижния мост на замъка. Римлянинът му подаде ръка и каза:

— Надявам се пак да се срещнем. Може би ще се върнем по същия път…

Харкорт стисна ръката му и отговори:

— Непременно се отбийте. Ще пийнем по нещо.

Стоеше и наблюдаваше римляните, докато изчезнаха надолу по пътеката, после обърна коня си и се отправи към замъка.

Загледан в двете тумбести кули, той отново си спомни как преди седем години бяха победили нападащото Зло. И без никаква връзка си припомни и нещо друго — че по това време замъкът се ползваше от услугите на един магьосник, който, след като отблъснаха Злото, претендираше, че главната заслуга за победата била негова. В замъка вече нямаше магьосник. И толкова по-добре. След като всичко беше преминало, дядо му го беше изгонил.

— Не мога да търпя този негодник — беше казал дядо му. — През цялото време седеше в стаята си, скимтеше, гореше някакви отвратително миришещи вещества и си говореше сам, докато останалите бяха на стената и се биеха. Нашите силни ръце и верни саби, да не забравяме и майсторството на нашите стрелци, прогониха врага. А след като опасността премина, този мошеник се измъкна от бърлогата си и взе да разправя, че успехът се дължал на него. Докато съм жив, в замъка няма да стъпи кракът на магьосник. Нъли се опита да спори със стареца.

— Съгласен съм, че този, когото изгони, беше много противен тип — каза той. — Но смяташ ли, че е разумно, приятелю, да отричаш всички магьосници? Човек не може да каже кога ще има нужда от магьосник. След като изгони този, и добре стори, не мислиш ли, че е разумно да намерим някой по-добър?

— Всички магьосници са шарлатани — отговори старецът.

И с това тури край на въпроса. Оттогава в замъка нямаше магьосник.

ГЛАВА 5

Дядото на Харкорт и Нъли седяха пред огъня в голямата зала. Там беше и абат Гай — изтегнал се на пейката и подпрял гръб на стената, вдигнал полите на расото си над дебелите си кални крака. Огънят гореше весело, огромният каменен комин мъркаше като дремещо куче.

— Когато видях легионерите — обясни абатът на Харкорт, — дотичах да видя мога ли да направя нещо, да помогна с нещо, та да ви се отплатя поне малко.

Харкорт кимна в знак, че приема обяснението, макар да знаеше, че абатът не бе имал намерение да окаже никаква помощ. Просто не беше успял да потисне любопитството си.

— И когато твоят дълбоко уважаван дядо — продължи мазно абатът — предложи да остана за вечеря, с радост се съгласих. Няма нищо, което да обичам повече от добре изпечено сочно свинско.