Читать «Царството на злото» онлайн - страница 141

— Какво става?

— Не съм сигурен — отговори и Харкорт, — но стой тук, в центъра на дърветата.

Дъбовете се бяха наредили около тях — един отпред, два от двете страни и един отзад.

— Гагоилите го направиха — каза абатът задъхан. — Качиха се на дърветата.

Шестимата се скупчиха, а дърветата, движейки се на извиващите се корени като паяци с много крака, ги обградиха и тръгнаха срещу врага. Клоните висяха ниско, възлестите корени стърчаха навън. Абатът размахваше жезъла си и викаше:

— Никакви сили на Злото не могат да си пробият път през тази защита!

— А ако някои успеят — рече Нъли, — ще ги довършим ние.

— Внимавайте, когато стигнем в ниското — предупреди ги Харкорт. — Там има капани и трапове.

— Каква магия? — чу се слабият глас на амбулантния търговец. — Каква магия накара тези дървета да тръгнат?

Йоланда го хвана от другата страна и взе тоягата му.

— Тоягата ми! — изхленчи той.

— Ако я държиш, ще се препънеш в нея — каза му девойката. — Ще се препънеш и ще паднеш.

А дърветата вървяха надолу по хълма. Горните им клони се събраха над главите на хората, образувайки чадър, който закри небето. Клоните отстрани се вплетоха един в друг. Корените се проточиха навън, виеха се и пълзяха — големи и тежки.

— Внимавайте къде стъпвате — викна Харкорт. — Ако се препънете и паднете, корените ще ви пометат.

Дърветата, изглежда, бяха достигнали линията на силите на Злото, защото от всички страни се надигна нечовешки вой — яростен, убийствен рев на същества, на които им е отнета възможността да убиват. Харкорт се опита да надзърне през листака, да намери макар и най-малка пролука между преплетените клонки, за да види какво става. Но пролука нямаше. Докато се оглеждаше, Харкорт не обръщаше внимание къде стъпва и макар че беше предупредил другите, се препъна и едва не падна. Усети, че настъпва нещо хлъзгаво и сгърчено. Погледна надолу и видя, че е обезобразен трол, подхванат, стъпкан и смазан от миналите над него корени.

Отляво се показа друг трол — объркан и окървавен, Харкорт вдигна меча си, но преди да нанесе удар, брадвата на Нъли се стовари върху главата му и тролът падна с разцепен череп. Отпуснат и смазан, той се движеше напред, влачен от корените, и се полюшваше заедно с тях.

Макар че не можеше да види какво точно става, Харкорт предположи, че външните клони удрят безмилостно силите на Злото, които се опитват да се проврат през защитата им. Под краката им се появиха други мъртви или умиращи от силите на Злото, попаднали под настъпващите корени. Няколко огри, троли и харпии обезумяло се блъскаха в клонака в опит да се измъкнат, но бяха убити бързо и безмилостно.

Теренът под краката им вече не беше толкова наклонен и постепенно съвсем се изравни. Пронизителните яростни викове на силите на Злото намаляха; на тяхно място дойде силно меланхолично стенание.

— Те са победени — каза абатът. — И знаят, че са победени. Охраната на това скъпо за тях място е разбита. Сигурно вече сме до самата стена.