Читать «Царството на злото» онлайн - страница 139

— Много е досаден този свещеник — изхриптя Нъли. — мисли си, че имам нужда от помощ. Разрешавам му да ме поддържа само защото така се чувства добър.

— Лошо е разкъсан — каза абатът. — Трябва да го превържем, за да спрем кръвта. Но мисля, че ще се оправи.

— Трябва да се оправя, защото ни чака още работа — отвърна Нъли. — Силите на Злото отново се събират. — погледна към амбулантния търговец и попита: — Какво му е? Припадък от изтощение?

— Той призова мълниите — отговори Нан.

— Значи такава била работата — каза Нъли. — Пък аз се чудех какво става. Не бях виждал толкова внезапна буря. Чисто небе и в следващия миг — гръмотевична буря.

Харкорт свали ризата си и започна да я къса на ленти.

— Имаш ли още от онзи мехлем? — попита той.

— Мисля, че е останало малко. Но трябва добре да се втрие. Иначе не помага.

— Ще го втрия силно. Особено на раните.

— По-добре е да побързате — рече Нъли. — Вече тръгват нагоре и аз трябва да бъда добре превързан, за да мога да въртя брадвата.

Харкорт направи една-две стъпки напред и огледа склона. Изглежда, силите на Злото се строяваха наново, но щеше да мине известно време, преди да тръгнат в атака.

Йоланда излезе от пещерата с няколко одеяла. След нея се появи и абатът с мехлема.

Харкорт коленичи до Нъли и обърса кръвта от гърдите му. Лоша работа. Раните бяха повече и по-дълбоки, отколкото мислеше.

— По-бързо — каза Нъли. — Няма какво да ме бършеш. И без мехлем. Слагай превръзките и ги стегни здраво.

— Прав е — каза Харкорт на абата. — Не можем да го намажем преди да е спряла кръвта. Просто трябва да го превържем. С мехлема ще го намажем по-късно.

— Няма да има по-късно — рече мрачно абатът.

— В такъв случай защо изобщо се безпокоите за мен? — обади се Нъли. — Стягайте превръзките. И този път ще ги спрем.

— Спряхме ги благодарение, на амбулантния търговец — каза абатът. — Но сега той е в несвяст и не може да ни помогне.

— Стига си се вайкал, Гай — сряза го Харкорт. — Ела да го превържем. Той е прав. Ще ги спрем.

— Ще се оттеглим в пещерата — каза Нъли. — Там ще трябва да отбраняваме не-повече от десет стъпки. И гагоилите ще са с нас.

— Последна отчаяна съпротива — отбеляза абатът.

— И този път ще ги разбием — каза Нъли. — Ще вдигнем цената. Ще ги отблъснем.

— Ами ако дойдат отново?

— Ще издържим. Ще ги обезкървим. И в края на краищата ще победим.

— Сигурно ще победим — каза Харкорт и си помисли, че в края на краищата наистина ще победят. Ако някой от тях останеше жив. Стегнаха здраво превръзките и Нъли тежко се изправи.

— Сега се чувствам по-добре — каза той. — Сглобихте ме.

„Намаляхме на трима — помисли Харкорт. — Един меч, една брадва и един жезъл; ако се наложи — и мечът на римлянина. Сигурно ще се наложи. Гагоилите ще помогнат. Амбулантният търговец и Нан трябва да се изключат от сметката. Помощта от тях ще е малка, ако изобщо могат да помогнат. Не може да се очаква търговецът два пъти подред да извади от торбата си нова магия.“ Нъли се разтъпка, после вдигна брадвата си и я размаха. С лявата си ръка потупа превръзките и каза: