Читать «Царството на злото» онлайн - страница 138

И изведнъж се изви силен вятър, небето притъмня, над биещите се се спуснаха черни облаци, бушуващи с не по-малка ярост от битката. Блесна ослепителна светкавица. Харкорт сложи ръка на очите си и в същия миг като че ли точно над него, тресна гръм и го събори на колене. Той се опита да се изправи, но втора светкавица и нов трясък отново го повалиха на земята. Въздухът непривично дразнеше ноздрите му, той се задъха от миризмата на сяра. После настъпи тишина — неестествена, неземна тишина, сякаш светкавиците и гръмотевиците бяха погълнали всички звуци.

Харкорт се изправи разтреперан. Инстинктивно погледна през рамо и видя амбулантния търговец да стои на мястото си, но сега вдигнал високо ръце и разперил пръсти. От всеки пръст излизаше малка трепкаща светлина — малки светкавици, миниатюри на пламтящите мълнии. Докато гледаше слисан, трепкащите светлини замряха, амбулантният търговец се преви и рухна на земята.

На склона под него силите на Злото бягаха, оттегляха се към стената на вилата. Драконите бързо започнаха да се издигат. От харпиите нямаше и следа, а по-малките сили на Злото, които подскачаха и лудуваха зад бойната линия, бяха изчезнали. Склонът беше осеян с изкривени и обгорени тела, от които се издигаше пушек. Отсам тях бяха труповете на убитите преди бурята. Йоланда, все още с меча на Деций, мина покрай купищата трупове, дойде до Харкорт и каза:

— Римлянинът е мъртъв.

Харкорт кимна. По-чудно беше, че останалите са живи.

Прегърна девойката и я притисна към себе си. Стояха един до друг и гледаха изкривените, тлеещи тела на силите на Злото.

— Амбулантният търговец го направи — каза той. — А аз през цялото време се отнасях с недоверие към него.

— Той е добър, но е особняк — рече тя. — Човек трудно може да го разбере и още по-трудно — да го обича. Макар че аз го обичам по някакъв странен начин. За мен той е като баща. Той ме изведе от Пустата земя и ме изпрати отвъд реката. Сложи ме на моста, шляпна ме по задника и ми каза: „Мини по моста, малката. Там ще си в безопасност.“ И аз минах по моста и се озовах пред къщата на мелничаря, и видях котенцето, седнах и се заиграх с него.

— Амбулантният търговец! — извика Харкорт. — Видях го да пада. И после забравих…

Обърна се и тръгна нагоре към мястото, където го беше видял да пада. Но Нан вече беше там, коленичила до него.

— Жив е — каза тя. — И според мен е добре. Само е много изтощен. Изразходвал е всичките си сили да призове мълниите.

— Ще донеса одеяла — каза Йоланда. — Да го завием.

Харкорт се обърна да огледа склона. Абатът се движеше тежко нагоре с папагала на рамо. До него накуцваше Нъли. На гърдите му аленееше кърваво петно. Гай го беше прихванал през кръста. Харкорт забърза към тях. Нъли му махна да спре.