Читать «Царството на злото» онлайн - страница 135

Иззад един голям дъб се показа Нъли и тръгна по склона право към пещерата. Папагалът кацнал на рамото на абата, изкрещя.

— Не можеш ли да накараш тази птица да пази тишина? — попита Харкорт.

— Невъзможно е. Тя е устато същество. Може пък да е гладна.

— Ще и дам хляб — каза Йоланда. — Дано млъкне.

— Е, поне докато яде — отбеляза Харкорт.

Нъли влезе в пещерата, седна тежко до Нан, погледна Харкорт и каза:

— Радвам се, че си се върнал.

— Току-що се върнах.

— Долу са и са добре скрити — съобщи Нъли.

— Ти видя ли ги?

— Да.

— Няма начин да си пробием път през охраната — продължи Нъли. — Нито да се промъкнем покрай нея. Не можах да обиколя около цялата стена. Нямах време. Но подозирам, че пазят навсякъде.

— Тролът казва, че цялата стена е охранявана.

— Откъде знае?

— Разузнал е. Нощес. Беше долу с мен. Може да се каже, че ми спаси живота. Там имаше една яма и…

— Това не ми харесва — каза абатът. — Защо този трол е толкова услужлив?

— Има нужда от мост — отговори Нан.

— О, стига с тоя мост! — възкликна абатът.

— Къде е римлянинът? — попита Нъли.

— На пост заедно с гагоилите — отвърна абатът. — Наблюдават.

— Трябва да е тук — каза Нъли. — Дойде време да планираме следващия си ход. Той трябва да си каже думата.

— Римлянинът не се чувства член на групата — каза Харкорт. — Смята, че само ни придружава.

— Това е смешно — възрази Нъли. — Римлянинът ни помогна. Той също е от групата. Честно си заслужи хляба.

— Като военен съветник няма много да ни помогне — каза абатът. — Той воюва по друг начин. В редица, лице в лице. Така е обучаван. Нашите сили са малко за такава тактика.

— Но има военен усет — каза Харкорт. — Настоявал е трибунът да е по-предпазлив. Ако той беше командвал кохортата, щяха да излязат от Пустата земя невредими и ние нямаше да имаме тези проблеми. Знам, че не можем да атакуваме фронтално, но не можем и да се оттеглим. Цялата Пуста земя сигурно е пълна със сили на Злото, които ни търсят.

— Приказките за оттегляне не ми харесват — каза Нъли. — Защо тогава дойдохме чак дотук.

— Трябва да има нещо. Ако можем да го измислим, ще успеем и да го направим — рече абатът.

— Рано или късно силите на Злото ще ни надушат — възрази Нъли. — Дори мисля, че няма да е много късно. Не трябва да ги подценяваме. Няма нищо по-лошо от това да се подценява врагът. Силите на Злото са умни. Ако не бяха умни, отдавна да са изтребени.

— Ако тръгнем право на юг — каза абатът, — може би ще успеем да стигнем реката. Ще я преминем и ще сме извън Пустата земя.

— Силите на Злото може да ни преследват и отвъд реката — изтъкна Харкорт. — Във всеки случай реката върви първо на запад и след това завива на юг. Оттук е доста далече.

— Още не съм готов да хукна към реката — възпротиви се Нъли. — Рискът е много голям, а ние положихме доста усилия, за да стигнем дотук.

Никой не му отговори. Всички мълчаха. Йоланда отиде до абата с парче хляб и го даде на папагала. Той го сграбчи с нокти и започна лакомо да яде.