Читать «Царството на злото» онлайн - страница 134

— Дали вече да не тръгваме? — обади се тролът.

— Да — отговори Харкорт, — време е да тръгваме.

Стигнаха до пещерата и абатът го прегърна.

— Слава Богу, че се върна, Чарлз! Виждам, че си намерил и трола.

— Той ме намери — отвърна Харкорт. — Преди да видя кой е, едва не го удуших. Нъли върна ли се?

— Още не е. И двамата много се забавихте. Почнахме да се притесняваме. Какво откри?

— Долу е пълно със сили на Злото. Адска пасмина.

— Мислиш ли, че ще можем да си пробием път?

— Не знам — отвърна Харкорт. — Няма да е лесно.

— Може би Нъли ще може да ни каже нещо.

— Надявам се — отговори Харкорт.

Йоланда дотича при него.

— Милорд, толкова се безпокоях. Трябваше да ме пуснеш да дойда с теб.

— Как е положението тук? — попита той.

— Както преди. Римлянинът и амбулантният търговец са на пост. Кълнат се, че нищо не са видели.

— Не могат и да видят. Нищо не се вижда, докато човек не се доближи. Той и подаде камата. Йоланда я взе и я пъхна в ножницата на колана си.

— Не се наложи да я използвам. Не е нащърбена, нито пък е кална.

— Днес ще трябва да ядем студена храна — каза тя. — Не мога да наклада огън.

— Чудно ми е как не са ни забелязали — рече Харкорт.

— Може и да са ни забелязали, но изчакват да видят какво ще направим.

— Но ние не знаем какво да правим. По целия път дотук се чудех какво ще предприемем, след като намерим вилата. Казвах си, че като я намерим, ще разберем. Ще обсъдим и ще решим…

— Тук сме само от няколко часа.

— Вярно е — съгласи се той и отиде при Нан, която стоеше на същото място, на което я беше оставил, когато тръгна на разузнаване. Коланът и мечът лежаха в скута и.

— Ти харесваш тази девойка, — каза тя.

— Дъщеря е на един приятел.

— На един мелничар, твой васал.

— Той и целият му род от много години са ни васали. Но. Нан… или трябва да те наричам Маргарет?

— Някога бях лейди Маргарет. Вече не съм. Ще си остана Нан. Идеше ми да убия този ваш амбулантен търговец. Какво му влиза в работата!

— Магьосниците имат дълги носове.

— Да, знам. Трябваше да го очаквам.

Абатът дотича до входа на пещерата и съобщи:

— Пристига Нъли.

Нан подаде колана с меча на Харкорт.

— Отново всички сме заедно — каза Йоланда.

— Добре ли е? — попита Харкорт.

— Не видях да му има нещо — отговори абатът. — Но ти ми каза, че си зърнал долу сили на Злото.

Харкорт кимна.

— Нещо да показва, че са ни открили?

— Нищо, доколкото можах да видя.

— Защото всичко изглежда спокойно — каза абатът. — Дори прекалено спокойно. Всички наблюдавахме. Деций и гагоилите също. Не открихме нищо.