Читать «Царството на злото» онлайн - страница 132

На хората би им омръзнало такова безсмислено пазене. Но на силите на Злото? Той вдигна рамене. Откъде можеше да знае? Кой можеше да каже как биха постъпили силите на Злото? Не биваше да се надява, че са намалили бдителността си.

Продължи да пълзи от храст към храст и от храст към камък, всеки път оглеждайки се внимателно преди да излезе от прикритието си. И най-сетне съгледа долу наблюдатели — зад гъстите храсти до стената клечаха няколко неясни фигури, така скупчени, че не можеше да разбере какви са. Не се движеха, очевидно не го бяха открили.

Запълзя надолу още по-предпазливо. Когато спря, за да ги потърси отново, не можа да ги открие. Зрителният му ъгъл се беше променил и сега те бяха скрити от гъстака.

Защо трябваше да се крият? Защо не стояха на открито? Така щяха по-резултатно да отблъскват нежеланите гости. Дали Злото не желаеше да създаде впечатление, че вилата не се охранява, че в нея няма нищо, което заслужава да се пази? Нали ако има вид на напусната, ограбвана може би много пъти, интересът към нея ще е малък. Очевидно Злото желаеше да създаде впечатлението, че не проявява никакъв интерес към нея.

Той се приближи до един плътен гъсталак, легна по корем и бавно се запровира през него. Стори му се безкраен. Най-сетне се измъкна от него и заразглежда вилата, която сега беше значително по-близко. Беше голяма постройка, наистина голяма, но не чак толкова колкото изглеждаше в началото. Жълтото и червеното на покрива помътнял от годините и времето, блестеше меко в светлината на изгряващото слънце. Огромни колони очертаваха каменните и стени. Бялата ограда беше висока и скриваше от погледа долната част на вилата. Отвъд стената имаше парк, в чийто Център беше разположена сградата. Дърветата бяха нарядко. Тук-там по зелената морава имаше лехи с пъстри цветя. Приятно място. Навремето тук сигурно се бяха разхождали римски патриции, а дамите, облечени в най-фина коприна, бяха седели на маси под дърветата на сладкиши, вино и клюки. Сега обаче нямаше жива душа. Една ръка го докосна по рамото.

Стреснат, той се обърна, стиснал камата на Йоланда, готов да нанесе смъртоносен удар. И видя лицето на трола с въжето. Стисна го за гърлото и изсъска:

— Ти! Ти…

Тролът се задърпа и извряка:

— Сър! Сър!

— Защо вървиш подире ми? Кажи!

— Опасност! — промълви тролът. — Сър, грози те опасност. И посочи право пред тях. — Капан, сър. Трап.

— Трап? — прошепна Харкорт. — Не виждам никакъв трап.

— Точно пред нас. Парчето гола земя.

— Наоколо има много парчета гола земя. Над някои пропълзях.

— Не над това. Там има трап. Ще пропаднеш. На дъното има заострени колове. Харкорт се вгледа внимателно, но не видя нищо подозрително.

— Откъде знаеш?

— Знам. Надуших го. Познавам моето племе, силите на Злото. Знам как постъпват.

Харкорт продължи да оглежда земята. Все още не можеше да открие нищо.