Читать «Нежна победа» онлайн - страница 8

— Нямам намерение да поддържам непочтена любовна връзка с женен мъж.

— Преди да разбереш, че съм женен, не намираше нищо „непочтено“ или отблъскващо в срещите си с мен.

Роб се канеше да сломи съпротивата й чрез ласкателства и измами, но този път тя нямаше да се поддаде.

— Моля те, не ми причинявай това, Роб. Ще се ненавиждам, ако знам, че съм провалила брака на някоя жена.

— Въпросният брак беше провален много преди да се срещнем, скъпа. Опитах се да ти обясня.

— Разведи се тогава — отчаяно промълви тя.

— Мъжете от моето семейство не се развеждат. Те просто се научават да живеят отделно от съпругите си. Попитай баща ми и дядо ми — с горчивина изрече той. После гласът му отново зазвуча нормално. Ръцете му се плъзнаха по гърба й, погалиха съблазнителните извивки на тялото й и я притеглиха страстно към пулсиращата му мъжественост. — Това е за теб, Кати. Единствено за теб. Бъди спокойна, ти няма да попречиш на брака ми. С него е свършено много отдавна.

Не можеше да понася повече това отношение. Чувстваше се омърсена. Опита се да се откъсне от прегръдката му.

— Махни се от мен — изсъска. — Ти или си лъжец, или негодник, а може би и двете едновременно и…

Роб здраво стисна ръцете й. Кати отчаяно правеше опити да се освободи.

— Мразя те! — задавено рече тя. — Пусни ме!

— Направи каквото ти казват — чу се плътен мъжки глас с едва забележим акцент.

Роб вдигна глава и се взря в тъмнината:

— Кой, по дяволите, сте вие? — обърна се той към облечения в бяло мъж, изникнал от сянката на сградата. Още по-здраво стисна ръцете на Кати. — Познаваш ли този човек?

— Не, но това няма значение — отвърна дрезгаво тя. Гласът й трепереше от гняв. — Пусни ме. Искам да си вървя.

— Ще останеш! — скръцна със зъби Роб, извърна глава към непознатия и грубо изрече: — А вие си вървете. Движение, иначе ще се наложи аз да ви помогна!

Гласът на непознатия прозвуча много възпитано, но в него се прокрадваше заплашителна нотка:

— Можете да опитате, ако искате, но преди това я пуснете.

Вбесен от упоритостта на бившата си приятелка, а сега и от тази неочаквана намеса, Роб насочи цялата си злоба към новопоявилия се. Пусна Кати и замахна с юмрук към челюстта на противника. Силен звук от удар, после някой се свлече на земята. Кати отвори насълзените си очи и видя Роб, проснат в нозете й.

— Отворете вратата на колата му — нареди непознатият с нетърпящ възражение глас.

Кати автоматично изпълни нареждането. Чернокосият безцеремонно напъха Роб в колата, опря люшкащата се глава върху волана, сякаш мъжът вътре е най-обикновен пияница.

— Коя е вашата кола?

Тя объркано го погледна:

— Не можем да го оставим тук просто така. Ако му потрябва лекар…

— Коя е вашата кола? — повтори нетърпеливо мъжът. — Нямам желание да оставам на това място, ако някой ни е видял и е решил да позвъни в полицията.

— О, но… — опита се да протестира Кати и хвърли поглед към шевролета на Роб, докато вървеше към своята кола. — Вие си тръгвайте. Аз не мога.