Читать «Нежна победа» онлайн - страница 7

Тя отново тръгна към бара и се блъсна в нечии гърди.

— Извинете, може ли да мина? — рече тя.

Непознатият се отдръпна и й направи път.

— Къде отивате? — попита приятелски той. — Още е прекалено рано.

Кати вдигна ясните си сини очи към усмихнатото му лице. Мъжът възхитено я гледаше.

— Зная, но трябва да си вървя. В полунощ ще се превърна в тиква.

— Каретата ви ще се превърне в тиква — засмя се той. — А роклята ви ще стане на парцали.

— Много изтъркано и излязло от употреба — дори за времето на Пепеляшка — лукаво въздъхна тя.

— Умно момиче. Зодия Стрелец сте, познах ли?

— Не — отвърна Кати и измъкна ключовете от дъното на чантата си.

— Каква зодия сте тогава?

— „Напредвай бавно и внимателно“ — каза тя. — А вие?

Той за момент се замисли.

— Сливане — отговори, като многозначително оглеждаше всяка извивка на тялото й. Протегна ръка и пръстите му докоснаха ръкава на копринената й рокля. — Харесвам интелигентните жени; не се страхувам от тях.

Кати едва се сдържа да не му предложи да пробва късмета си другаде и любезно изрече:

— Наистина трябва да вървя. Имам среща.

— Той е щастливец — въздъхна мъжът.

Тя се втурна в тъмнината на лятната нощ. Чувстваше се, объркана и потисната. Внезапно спря под козирката над входа. Сърцето й лудо заби при вида на познатия бял шевролет, който в момента влизаше в паркинга.

— Извинявай, че закъснях. Ела при мен в колата, Кати. Ще отидем някъде, където ще можем да поприказваме.

Кати спря поглед върху Роб. Желанието, което я изпълни, беше силно, почти болезнено. Роб беше все така невероятно красив, но вече не изглеждаше така самоуверен. Тя се поколеба.

— Късно е. Освен това нямам какво да ти кажа, ако продължаваш да си женен.

— Кати, тук не можем да говорим. Не си отмъщавай заради закъснението ми. Полетът ми беше отвратителен, освен това самолетът пристигна в Сент Луис със закъснение. Бъди добро момиче и се качи в колата. Нямам време за глупави спорове с теб.

— Защо нямаш достатъчно време? Сигурно съпругата ти те очаква?

Роб тихо изруга, даде газ и подкара спортната си кола към празното място до сградата. Слезе, облегна се на отворената врата и зачака Кати да отиде при него. Тя неохотно приближи. Вятърът си играеше с косата й, опъваше полите на роклята върху стройните й бедра.

— Отдавна не сме се виждали, скъпа — рече Роб, когато тя застана пред него. — Няма ли да ме целунеш?

— Все още ли си женен?

Вместо отговор той я сграбчи в обятията си и жадно впи устните си в нейните. Познаваше я достатъчно добре, за да разбере, че пасивно приема целувката му. Отбягвайки отговора, Роб всъщност потвърждаваше, че продължава да живее със съпругата си.

— Не се дръж така — задъхано промълви той. Топлият му дъх опари ухото й. — От месеци мисля единствено за теб. Да се махнем от това място. Ще отидем у вас.

Кати пое дълбоко дъх:

— Не.

— Кати, обичам те, луд съм по теб. Не ме отблъсквай. Едва сега тя усети лекия дъх на коняк, който се носеше от него. Развълнува се при мисълта, че преди срещата им е изпитал необходимост да подхрани смелостта си с чаша алкохол, но когато заговори, гласът й не трепна: