Читать «Нежна победа» онлайн - страница 10

Кати замръзна на място от удивление. Нито за миг не й беше хрумвало, че е възможно Роб да я последва в дома й. Да, с положителност можеше да твърди, че той няма да посмее да предприеме подобна стъпка, особено сега, когато беше претърпял двойно поражение.

— Сигурна съм, че няма да го направи — убедено рече тя, но дълбоко в себе си изпита страх. — Мисля… Мисля да сваря малко кафе — добави, вече на път към кухнята. И понеже нямаше друг избор, любезно предложи: — Вие ще пиете ли?

Рамон се поколеба, но прие. Последните й съмнения относно почтеността му мигновено се пръснаха. До този миг той се беше държал изключително възпитано.

Чак когато отвори шкафа в кухнята, се сети, че от нетърпение да се срещне с Роб беше забравила да купи кафе. По-добре, щеше да пийне нещо по-силно. Отвори шкафчето над хладилника и извади бутилка бренди. Любимото на Роб…

— Страхувам се, че мога да ви предложа единствено бренди или вода — подвикна тя. — Останала е и малко кока-кола.

— Една чаша бренди ще ми дойде добре — отвърна испанецът.

Кати напълни две чаши и се отправи към хола. Рамон тъкмо затваряше телефона.

— Какво става с аварийната кола? — полюбопитства тя.

— Пристигнала е. Механикът вече работи. Скоро повредата ще бъде отстранена и ще мога отново да седна зад волана. — Той пое чашата и се огледа наоколо. Лицето му придоби закачливо изражение. — Къде са приятелките ви?

— Какви приятелки? — зачуди се Кати.

— Лесбийките — напомни й весело той.

Тя едва сдържа усмивката си:

— Нима сте били близо до мен, когато казах това?

Рамон кимна, без да отделя очи от лицето й:

— Бях зад гърба ви и чаках бармана да ми развали пари за телефона.

— О! — Ужасните случки от тази вечер бяха на път да я съсипят. Кати тръсна решително глава. Нямаше да мисли за това сега, утре щеше да има повече сили да се справи с проблемите си. Сви рамене с безразличие и отвърна: — Измислих си ги. Нямах настроение за…

— Защо не обичате адвокатите? — прекъсна я той.

Отново й се наложи да потисне усмивката си:

— Дълга история, която е по-добре изобщо да не разказвам. В конкретния случай думите ми бяха по-скоро реакция срещу суетата на онзи мъж.

— А вие не сте ли суетна?

Тя се изненада. Извърна огромните си сини очи към Рамон, без да съзнава колко уязвима и по детски безпомощна изглежда.

— Аз… Аз… Не зная — заекна тя.

— Не се ли отнесохте грубо с мен — обикновения шофьор на товарен камион, когато се осмелих да се доближа до вас?

Този път Кати искрено се разсмя. Пухкавите й устни трептяха, очите й заблестяха:

— Вероятно съм била твърде шокирана, за да кажа каквото и да било! В онова заведение не могат да се срещнат шофьори на камиони, но дори и да има такива, те никога не биха си признали.

— Защо? Тази професия не е срамна.

— Не, разбира се, но те не биха се изразили така директно. По-скоро биха използвали изрази от рода на „транспортен бизнес“, „бизнес с камиони“ или нещо от този род, оставяйки у другите впечатлението, че са най-малкото собственици на частна магистрала или гараж, препълнен с камиони.