Читать «Нежна победа» онлайн

Високият тъмнокос мъж стоеше до прозореца на елегантния апартамент, разположен на последния етаж на един небостъргач в Сан Диего, и мълчаливо наблюдаваше проблясващите в мрака светлини. Рязко посегна към вратовръзката си, разхлаби възела й, после вдигна чаша към устните си и жадно отпи от уискито. Всяко движение на Рамон Галвера издаваше горчивината и примирението му.

Един рус мъж бързо прекоси слабо осветения хол и нервно запита:

— Е, Рамон? Какво е решението им?

— Такова, каквото обикновено вземат банкерите в подобни случаи — да се погрижат преди всичко за себе си — дрезгаво отвърна той, без да се обръща назад.

— Мръсни негодници! — избухна Роджър, ядно зарови пръсти в косата си и решително се насочи към кристалните гарафи, подредени върху плота на бара. — А когато парите валяха, те подкрепяха безрезервно! — Той наля бърбън в чашата си.

— Изобщо не са се променили — мрачно отбеляза Рамон. — Ако и сега печелех, те щяха да стоят зад мен.

Роджър светна лампата и намръщено огледа изящните мебели в стил Луи XIV, сякаш дори самото им наличие в огромния хол му беше противно.

— Бях абсолютно сигурен, че когато обясниш на банкерите за психическите отклонения, които баща ти получи преди смъртта си, те ще те разберат и ще те подкрепят. Как е възможно да обвиняват теб за неговите грешки?

Рамон се извърна и се облегна на рамката на прозореца. За момент се втренчи в уискито, останало на дъното на чашата му, после на един дъх го пресуши.

— Обвиняват ме, че не съм предотвратил фаталните грешки, които баща ми допусна, а също и заради това, че не съм усетил навреме истинското му състояние.

— Не си усетил! — повтори гневно другият мъж. — Откъде би могъл да знаеш, че човекът, който винаги се е държал като Господ Бог, накрая е повярвал в това? И какво би могъл да направиш, дори да беше разбрал? Капиталите бяха в негови ръце. До последния си дъх той държеше контролния дял от акциите на корпорацията. На практика ти беше с вързани ръце.

— Сега са и празни — сви рамене Рамон.

— Виж какво — започна внимателно Роджър, — до този момент се въздържах, за да не засегна гордостта ти, но смятам за нужно да ти напомня, че аз съвсем не съм беден — добре знаеш това. От каква сума се нуждаеш? Ако нямам достатъчно, може би ще успея да събера колкото са необходими.

За пръв път от много време насам в дръзките тъмни очи на Рамон Галвера блесна искрица смях. Беше любопитно да се види как се преобразява лицето му, което напоследък изглеждаше като излята от бронз скулптура на студената и безкомпромисна решителност, съчетана с древно испанско благородство.