Читать «Нежна победа» онлайн - страница 5
Джудит Макнот
Сините очи на Кати отново се взряха в тълпата. Роб все още не беше дошъл. Съжали, че не беше определила друго място за срещата им. Тук беше прекалено шумно. Лицата, които я заобикаляха, бяха различни и все пак еднакви със своето неспокойно, нетърпеливо или отегчено изражение. Всички търсеха нещо и още не бяха го намерили.
— Това е Кати, нали? — чу непознат глас зад гърба си. Озадачено се извърна и видя един мъж, който самоуверено й се усмихваше.
— Запознахме се преди две седмици, когато пазарувахте с Карън в супермаркета. — Усмивката му беше момчешка, а очите му — настойчиви.
Кати се усмихна напрегнато:
— Здравей, Кен. Радвам се да те видя отново.
— Виж какво, Кати — започна Кен, сякаш внезапно беше осенен от гениална идея. — Защо не се махнем от това място? Да отидем някъде, където е по-тихо и спокойно.
Имаше предвид в неговия апартамент или в нейния. Без значение, който от двата беше по-наблизо. Добре знаеше какво се крие зад думите му. Изпита досада:
— Какво точно имаш предвид?
Той не отвърна на въпроса й, не беше необходимо. Вместо това попита:
— Къде живееш?
— На няколко преки оттук в един апартамент във Вилидж Грийн.
— Имаш ли съквартиранти?
— Две лесбийки — хладнокръвно излъга тя.
Кен й повярва, но не изглеждаше изненадан:
— Без майтап? Не се ли притесняваш?
Кати невинно разшири очи:
— Напротив, обожавам ги!
За част от секундата по лицето му пробяга отвращение, от което усмивката й стана още по-широка.
Кен почти веднага възвърна самообладанието си и сви рамене:
— Лошо. Ще се видим пак.
Забеляза как очите му разсеяно оглеждат заобикалящите го лица, после изведнъж едно от тях привлече вниманието му и той се отдалечи, проправяйки си път през навалицата. Достатъчно! Тя докосна Карън по лакътя, прекъсвайки разговора й с двама привлекателни мъже:
— Карън, отивам до дамската тоалетна, после си тръгвам.
— Роб не се ли появи? — разсеяно попита приятелката й. — Огледай се наоколо — има голям избор. Възползвай се.
— Отивам си — решително заяви Кати.
Карън едва забележимо сви рамене и се обърна към събеседниците си.
До дамската тоалетна се слизаше по стълби, разположени зад бара. Младата жена с мъка си проправи път дотам и с облекчение въздъхна, когато най-после се озова в празния и тих коридор. Не беше сигурна дали е доволна или разочарована от факта, че Роб не дойде. Преди осем месеца беше изпълнена с дива, неконтролируема страст към него, към неговия остър ум и огромна нежност. Той имаше всичко, което би могла да иска една жена беше рус, изглеждаше страхотно, притежаваше самоувереност и чар и предлагаше финансова сигурност, тъй като беше наследник на една от най-големите брокерски къщи в Сент Луис. С две думи, беше красив, умен, очарователен и… женен.