Читать «Нежна победа» онлайн - страница 11

Джудит Макнот

Рамон продължаваше да я гледа втренчено. Трудно му беше да разбере що за човек е това момиче със златисто червеникава коса, падаща на вълни по раменете й. Отмести очи встрани и на един дъх преполови питието.

— Брендито се пие на малки глътки — подхвърли Кати и веднага осъзна, че думите й звучат като забележка. Направи опит да поправи лошото впечатление: — Имах предвид, че онези, които са свикнали да го пият, често предпочитат да правят това бавно. Но нищо не пречи да го изпиете и наведнъж.

Рамон отпусна чашата и се втренчи в красивото лице пред себе си. Погледът му беше непроницаем.

— Благодаря — изрече бавно и с пресилена любезност, — ще се опитам да запомня съвета ви в случай, че някога отново ми се предостави възможност да опитам от това питие.

Кати потръпна. За пореден път го беше засегнала.

Рамон й обърна гръб, пристъпи към прозореца и разтвори бежовите завеси. Пред погледа му се разкри скучновата гледка: паркингът, а отвъд него — четирите платна на магистралата. Той се облегна на дървената рамка, замислено зарея очи в далечината и сякаш решен стриктно да следва съветите на домакинята си, продължи да отпива бавно от чашата. Когато вдигаше ръка, бялата риза съблазнително се опваше върху широките му плещи. Кати побърза да отмести погледа си. Намерението й беше да го посъветва, а думите й прозвучаха обвинително и надменно. Защо не си тръгваше този човек! Чувстваше се емоционално и физически изтощена и изобщо не се нуждаеше от пазач за вечерта. Роб в никакъв случай нямаше да се появи.

— На колко сте години? — неочаквано я запита Рамон.

Очите й срещнаха неговите.

— На двадесет и три.

— В такъв случай сте достатъчно пораснала, за да преценявате правилно кое е важно, и кое не чак толкова.

— Какво искате да кажете? — Кати наистина беше объркана.

— Ето какво: за вас е особено важно брендито да се пие по „правилния“ начин, но в същото време изобщо не се замисляте дали е много правилно да поканите в дома си мъж, с когото току-що сте се запознали. Второто е с къде-къде по-сериозни последици — рискувате да навредите на репутацията си и…

— Да каня мъже, с които току-що съм се запознала ли? — избухна тя. — Първо, поканих ви единствено защото ме помолихте да ползвате телефона, а аз чувствах, че съм ви задължена след всичко, което направихте за мен! Второ, не зная как е в Мексико или откъдето сте, но…

— Роден съм в Пуерто Рико — вметна Рамон.

Тя не му обърна внимание и разпалено продължи:

— … но тук, в Съединените американски щати, никой не споделя подобни отживели, да не кажа абсурдни идеи относно женската репутация. Нито мъжете, нито жените ги е грижа за репутацията им. Всички правят онова, което им харесва!

Не знаеше дали да вярва на очите си. Цялата й пламенна реч, целяща да засегне мъжа, застанал срещу нея, предизвика единствено зле прикритата му усмивка!

— Наистина ли правите всичко, което ви се прииска?