Читать «Наградата» онлайн - страница 47

— Не е ли спал в нейното легло? Или в тяхното легло? — учуди се Хънт.

— Очевидно не — отговори Русо. — Или поне тя не е забелязала.

— Забавната американска двойка — отбеляза Хънт. — А тя къде е била във вторник вечер тогава? Съпругата?

Русо нямаше нужда да поглежда бележките си.

— Поразходила се е по „Честнът“, после е отишла на кино, гледала е „Четецът“. Съвпада. Във всеки случай това са прожектирали онази нощ. А всъщност и досега.

— Сама ли е отишла?

Тя кимна.

— Така твърди. Прибрала се вкъщи към девет и половина, почела малко и си легнала към единайсет.

Сервитьорката пристигна с храната им. Всички си бяха поръчали кубински сандвичи със свинско и леден чай. Младата жена поднесе чиниите и каза:

— А днешната награда за най-оригинална поръчка се пада на…

Всички се позасмяха.

После жената си отиде, Хънт отхапа от сандвича си и рече:

— И никой не го е видял цял ден в сряда, нали така? Не се е явил на работа?

— Точно така — потвърди Джул.

— Значи е станало във вторник вечер?

— Твърде вероятно — каза Русо. — Патоанатомът казва, че не е сигурен, но няма да е преувеличено да се каже, че във вторник вечер не се е прибрал вкъщи, понеже вече е бил мъртъв.

— А телефонът му? — попита Хънт. — С кого е говорил?

— С много хора — отвърна Джул. — Имам предвид не по-малко от четирийсет различни входящи и изходящи номера само през последния ден. На всички се обадихме, между другото и с повечето се свързахме. Но последният проведен разговор е бил в девет и четирийсет. След това се е включвала само гласова поща. А локацията показва, че е бил там, където шофьорът му казва, че го е оставил.

Русо протегна към Хънт една изпонадраскана компютърна разпечатка.

Джул спря да дъвче.

— Полицейска работа.

— Добре свършена при това — призна Хънт. — И какво имаха да кажат всички тези добри граждани, говорещи по телефона?

— Дотук всички — отговори Русо, — имат доста правдоподобна причина да са говорили с него, а поне половината от тях са сравнени и с календара на Комо за всеки случай. Не попаднахме на никакви познати от едно време.

— Може да не е казал истината на шофьора си.

— Може — съгласи се Русо. — А може и шофьорът — Ал Картър — да не ни е казал истината.

Хънт остави сандвича си и погледна към Русо.

— Има ли някакви данни за такова нещо?

Тя поклати глава.

— Всъщност не. Картър е върнал лимузината в сградата на „Сънсет“, където стои на паркинг, в шест и половина, когато още е било светло. Трима свидетели потвърждават времето. А и той няма никакъв мотив. Картър е верен като куче. Той вози Комо от около осем години.

— Чакай — намеси се внезапно Джул. — Да се върнем на мисълта на Уайът. Може Комо да не е казал истината на този Картър. Може изобщо да не се е срещал със стар познат.

— На Девин му харесва идеята, че е замесена жена — обясни Русо.

— Коя? — с невинен тон попита Хънт.

— Младо момиче — отговори Джул. — Много, много красиво младо момиче, мисля, че и Сара ще се съгласи…