Читать «Наградата» онлайн - страница 46

— Не ме притеснява. Не бих го направил за наградата, господин Дейд.

— Разбира се, че не. Не исках да прозвучи така. Пък и не забравяй, че докато си говорим тук, наградата все още е нулева. И все пак — добави Мики, — ако нещо ти хрумне, или се появи ново, не е лошо да знаеш, че парите си стоят там и чакат някой да ги заслужи.

Картър кимна с каменно лице.

— Ще го имам предвид — каза той.

9.

Първото нещо в тази понеделнишка сутрин за Лен Търнър бе да говори с кмета. Кметът се обади на шефа на полицията, който пък лично разговаря с Девин Джул и предложи — заповедта би била неуместна в случая — да окаже „максимално внимание“ на „заинтересованите граждани, сътрудничещи на разследването“ чрез предлагане на все още несъществуващата награда.

Девин Джул каза на Хънт, че двамата с партньорката му Сара Русо ще са в бар-ресторанта на фериботния комплекс в 11:00. Биха желали да му разкажат как напредва разследването по смъртта на Комо, за да е в час, приемайки, че ако Хънт успее с учредяването и предлагането на наградата, той на свои ред ще им върне жеста, в случаи че попадне на нещо.

Преди време биха се срещнали в „При Лу Гърка“, легендарния бар-закусвалня срещу Съдебната палата. Но Джул бе избрал заведение, доста отдалечено от обичайните свърталища на ченгета и разни съдебни деятели и това даде на Хънт да разбере, че все още е в изпитателен период, ако не и по-лошо. Може би Джул и Русо бяха склонни да се кооперират с него и да видят как ще потръгнат нещата, но никой от тях не бе готов да се покажат заедно на публично място.

Сара бе женена за Греъм Русо, младши партньор в юридическата кантора, която все още от време на време подхвърляше на Хънт по някой и друг кокал за работа. Тя също така беше и ветеран с десетгодишен стаж в отдел убийства и майка на две момчета. Луничава и атлетична мъжкарана с дълга като на някой Бийтълс тъмна коса, тя имаше вид на петнайсетина години по-млада от реалната си възраст, едва ли не недорасла да й сервират алкохол. Сара, заедно със съпруга и децата си, на няколко пъти бе ходила на гости по различни празнични случаи в дома-склад на Хънт и що се отнася лично до нея, нямаше проблеми с него. Беше се съгласила, че идеята с наградата в най-добрия случай бе глупава, а в най-лошия — отклоняваща вниманието, но бе изтъкнала също, че едва ли беше по-глупава или разсейваща от половината политикански работи, с които полицията на Сан Франциско трябваше да се справя ежедневно. Тя имаше желание да следва течението.

Долу при „Ембаркадеро“ сутрешната облачна покривка се бе поразкъсала. Ефирна слънчева светлина обливаше разположените на открито маси, докато Сара обобщаваше казаното дотук.

— И така, не знаем нищо за него след пет и четирийсет и пет следобяд през последния вторник. Съпругата Елън дори не се е обадила да каже, че се притеснява за него и не го е виждала почти до седем часа в сряда вечер…

— Явно — вметна Джул, — той често се е заседявал до късно при един или друг от спонсорите, прибирал се е след като тя е заспала, а сутрин е ставал и е излизал, преди да се е събудила.