Читать «Наградата» онлайн - страница 45

— Казваме му измиване на лимузината. Едно от задълженията им.

— Да не са наказани или нещо такова?

Приглушена усмивка.

— Наказани. Напротив, наградени са. Тези двама младежи бяха избрани лично от господин Комо за работата и ако продължават да се справят добре, ще бъдат повишени на по-отговорни и важни места. — Сега обаче изразителното му лице се помрачи. — Или поне щяха да бъдат повишени. — Внезапно погледът му се фокусира върху Мики и той насочи пръст към него. — Ти си младият човек, който го намери.

— Да.

— А също така си и внук на Джим Пар?

— Точно така.

— Странно съвпадение.

— Да, така е — съгласи се Мики.

— А как така — попита Картър, — продължаваш да си свързан с обстоятелствата около смъртта на господин Комо?

— В какъв смисъл?

— В смисъл, че ти си намерил тялото му. Дядо ти му беше шофьор. А сега — той очерта с ръка пространството наоколо, — си тук. Връзката ми убягва.

— Няма нищо тайнствено. Аз работя за един частен детектив. Предлагаме да координираме програмата за награден фонд.

— А, програма за награден фонд. Не мисля, че съм чувал нещо за това.

— В доста ранен етап е. Госпожа Хес се надява младежкият проект „Сънсет“ да предложи двайсет хиляди долара награда. Ако се включат и другите благотворителни организации на господин Комо, може да се стигне до значителна сума.

Веждите на Картър се повдигнаха, главата му се наклони на една страна.

— Значи — започна той, — предполагате, че някъде има някаква информация. Че някой знае нещо, което не казва.

— Не зная дали е предположение — обясни Мики. — По-скоро надежда. Може някой да знае нещо, но да не осъзнава важността му. Надяваме се парите да успеят да мотивират такива хора да помислят повече за онова, което са видели или чули. Например вие, господин Картър. Били сте последният човек, който го е видял жив, ако не греша? Така ли е?

— Не. Това трябва да е бил убиецът му. — Картър се усмихна тъжно. — Малко, но решаващо уточнение, не мислиш ли? Но полицаите вече говориха с мен и аз им казах всичко, което зная, макар то за жалост да е твърде малко. Оставих го близо до дома му във вторник вечер.

— Колко близо?

— През няколко пресечки.

— И той изобщо не спомена с кого е трябвало да се види?

— Не и по име, не. Каза само, че бил стар познат, който имал проблеми. Но старите познати на господин Комо могат да запълнят целия телефонен указател, господин Дейд. Според този критерий, теоретично може да е бил и дядо ти. Освен това, възможно е да се е срещнал със стария си познат, а после да се е срещнал с убиеца си. Или пък, както смятам, че предпочита да си мисли Лорейн, да е било случайно нападение с цел обир.

— Но ти не мислиш така?

— Не — отвърна Картър. — Не мисля така.

— Имаш ли някаква специална причина да не мислиш така?

Картър поклати глава.

— Бих искал да имам. Ще ми се да имаше нещо, което да изтъкна, но става въпрос просто за смътно предчувствие.

— Ако обаче — Мики измъкна една визитна картичка от портфейла си, — се окаже нещо повече, обади се на този номер. Или, естествено, на полицията. Не е нужно информацията да минава през нас, за да важи за наградата, ако това те притеснява.