Читать «Наградата» онлайн - страница 185

На Вратата отново се позвъни. Както му бе поръчано, Картър отново отвори.

Джул съвсем ясно го чу да казва:

— Здравей, Лорейн.

Тя отговори:

— Здрасти, Ал, ти, гадно лайно.

И тогава се разнесе оглушителният гръм от изстрела.

Хънт, който тъкмо влизаше откъм жилищната част на склада, се втурна към вратата, прескачайки проснатото тяло на Ал. Изскочи навън и я видя да тича към колата си, която бе оставена с включен двигател до бордюра на около сто и петдесет метра нагоре по улицата. Бяха изминали само няколко секунди от изстрела.

— Спри — извика той. — Стой!

Тя спря и се обърна, но без колебание вдигна ръка и стреля отново. Щом видя това, Хънт отскочи встрани от сградата и чу куршумът да рикошира в нещо зад ъгъла.

Той се просна на паважа, прицели се пред себе си, но си даде сметка, че не може да стреля. Тя вече не стреляше по него, а си беше и лош късмет да застреляш човек в гърба, бил той и бягаш убиец. Да не говорим, че при създалите се обстоятелства, бе почти невъзможно да се позовава на самозащита.

Дори ако беше такава. Дори ако тя просто го бе застреляла.

Лорейн Хес стигна до колата си и той отново я видя да вдига ръка. Пак се претърколи, а куршумът отскочи от паважа зад него.

Все още легнал на земята, той изстреля един пълнител към гумите на колата й. От лявата му страна на вратата се показа Джул, също с извадено оръжие, стиснал пистолета в двете си, протегнати напред, ръце. Произведе два бързи изстрела и счупи предното стъкло, преди Хес да успее да потегли. После се наложи да отскочи назад към склада, тъй като тя рязко подкара и се опита да го премаже, смачквайки предната броня на колата в стената на сградата. После отклони и подкара по-бързо, встрани от тротоара.

Сега и Хънт се оказа на пътя й, претърколи се няколко пъти по улицата и колата профуча само на сантиметри от него. Той се обърна и я видя да изчезва зад ъгъла със свистене на гуми, долови заглъхващия рев на мотора, докато се отдалечаваше. Все още легнал на земята, той чу Джул с професионален тон да говори напрегнато по мобилния си телефон.

— Докладвам за простреляна жертва на ъгъла между „Шеста“ и „Бренън“. Спешна нужда от линейка. Спешно, повтарям, спешно. — Затвори телефона и добави: — копеле!

Беше изминала точно една седмица от ареста на Лорейн Хес.

Уайът Хънт остави страниците и погледна към тясната всекидневна на Джина, където тя седеше с чаша уиски в ръка и подгънати под себе си крака.

— Но не стана така — отбеляза той.

— Разбирам. Обаче е дяволски сигурно, че като нищо можеше да се случи, а и целта ми в това упражнение беше да те накарам сериозно да огледаш и другите възможности. Защото всъщност, лесно можеше да се окаже и много по-лошо дори от това. В първата ми чернова тя те прегазва и ти също умираш. Така обаче щеше да се отървеш от мъките, а аз не исках да ти позволя.

— Искаш да страдам ли?

— Само още малко. Исках да видиш докъде можеше да се стигне. — Усмихваше се леко и загадъчно. — Само за майтап, позволи ми да преброя вариантите. — Вдигна един пръст. — Първо, Лорейн не си признава, отива си вкъщи, там осъзнава, че с нея е свършено, застрелва сина си в съня му, после се самоубива. А междувременно, разбира се, Джул арестува Алиша.