Читать «Наградата» онлайн - страница 183

— Значи, вие, госпожо Хес, не сте знаели със сигурност от първа ръка за тази физическа страна от връзката между Алиша и Доминик?

— Не. Не от първа ръка, не.

— Но все пак сте предали тази информация на госпожа Комо?

— Мислех, че трябва да знае.

Елън Комо отново се намеси.

— Трябваше да зная, по дяволите.

— Да, а госпожа Хес се е погрижила това да стане, нали така?

— Тя ми е приятелка. Разбира се, че ще се погрижи.

— Разбира се. — Хънт си пое дъх и отново се размърда на стола си. — Господин Картър, като шофьор на Доминик, вие сте били наясно с много от личните му неща, дори с тайните, така ли е?

— Лаская се от мисълта, че е така.

— Имало ли е случай, да сте го чували да говори за госпожица Торп?

— Да, често, откакто тя почна да го вози сутрин.

— Той беше ли влюбен в нея?

— Да. Поне сам така ми каза.

— А разказваше ли ви също някакви подробности от любовния си живот с нея, ако е имало такъв?

Картър сухо се засмя.

— Само факта, че не е имал никакъв любовен живот с нея.

— Това не е вярно! — възкликна госпожа Комо. — Зная, че той…

— Не, мадам. Истина е и аз го зная. — Картър се оживи и продължи да информира останалите. — Той се шегуваше как изпитва такава чиста любов, а никой от двамата няма да направи нищо за нея. Говорили са за това. Как да я вижда всеки ден, но да не може да я докосне и да знае, че никога няма да може, това късало сърцето му.

Елън отново не повярва.

— Глупости, Ал! — викна му тя. — Това са чисти глупости.

— Не, мадам. Той ми го каза.

— Добре, Ал — каза Хънт. — Нека те попитам. През осемте години, в които си возил Доминик, известно ли ти е било той да се е виждал с други жени?

Тук Картър се поколеба, погледна първо към Елън Комо, после към Лорейн Хес.

— Да — отговори той. — Много пъти.

— Мамка му! Това копеле. Това шибано копеле!

Хънт настоя.

— С някоя друга от „Сънсет“?

Нова пауза, този път по-дълга. Накрая пак погледна наляво и сви рамене.

— Когато постъпих, двамата с Лорейн имаха нещо.

Елън Комо изкрещя:

— Какво? Лорейн! — и скочи на крака.

Хес също се изстреля от мястото си и протегна ръка, сякаш да възпре Елън.

— Това е лъжа, Елън! Това е мръсна лъжа, Ал!

Джул също бе на крака, с протегнати към двете жени ръце, сякаш бе рефер в боксов мач. Той посочи към Хес.

— Седнете! — А после и към Комо. — Вие също, ако обичате, мадам, веднага.

Но никоя от жените не седна. Продължаваха да се взират една в друга през кръга.

— Лорейн — почти шепнешком попита Елън Комо. — Вярно ли е? — Обърна се. — Ал?

Шофьорът мрачно кимна.

— Лорейн? — За последен път я попита Елън. — Ти си била. Възможно ли е да си била ти?

Сега вече и Хънт стоеше до Джул. Пристъпи към Хес.

— Искате ли да ни разкажете и за вашия дял от федералните пари, Лорейн? За личния сейф на Доминик? Той не само е скъсал с вас, открил е, че взимате и от парите, нали? Щял е също да ви уволни от „Сънсет“.

Лорейн Хес пъхна ръце в джобовете на скиорското си яке, с което беше облечена, после извади дясната. В нея държеше револвер. Заварен напълно неподготвен, Джул посегна към кобура под рамото си, но преди да успее да извади оръжието, Лорейн Хес пусна пистолета на пода на баскетболното игрище в краката си.