Читать «Наградата» онлайн - страница 186

— Не бъди толкова мекушава — каза Хънт. — Измисли нещо лошо.

— Лошото ей сега се задава — увери го тя. — Защото, може и да си забравил, но сещаш ли се за първия изстрел, когато Ал Картър отваря вратата? В малката ми версия на историята този изстрел го убива и той лежи мъртъв на пода в твоята къща. И познай, меко казано ядосаният инспектор Джул кого ще обвини за това убийство — подсказвам ти, не само Лорейн, а най-вече човека, устроил цялата среща. Добрата новина е, че на никой не му пука какво си мисли той, понеже бездруго ще си загуби работата, задето се е забъркал във всичко това. Лошата новина е, че и ти не можеш да му предложиш работа, защото най-малкото ще си изгубиш разрешителното, фирмата ти ще бъде закрита, а ти може и да идеш в затвора. После пък, в нестихващата си ярост и старомоден срам, че някой е бил застрелян в присъствието на партньора й и той, въпреки че е бил там, не е успял да го предотврати, а самата нея я е нямало, заради теб, Сара Русо ще погне мен за заговор или препятстване на правосъдието или по някакво друго обвинение и аз също ще си загубя разрешителното.

— И тогава — добави Хънт, — ще се превърнем в още една видна бездомна двойка в Сан Франциско, хранеща се от кофите.

— Смей се, колкото си искаш, Уайът, но бяхме на косъм всичко това да се случи, а не виждам ти да го проумяваш.

— Понеже не се случи…

— О, и още едно последно нещо… тъй като Лорейн се самоубива, след като се прибира вкъщи, така и не успява да ни каже къде в езерото „Мърсед“ е потопила Джим Пар, след като го е застреляла и той без съмнение също щеше да умре.

— И още може.

— Точно така. Но вероятно мъртъв, или както би го казал Били Кристъл, предимно мъртъв, е далеч за предпочитане пред напълно и официално мъртъв. Направени са проучвания по този въпрос.

— Добре. — Хънт кръстоса крака и се облегна назад. — Да, всички тези неща щяха да са лоши, съгласен съм. Но какво друго ще ме посъветваш да правя в бъдеще, за да приложа ценните уроци, на които ме учиш в резултат на този случай?

— Какво ще кажеш просто да се обадиш на Джул — или който полицай се случи в бъдеще, — и да му разкажеш до какви изводи си стигнал?

— И тогава какво? Първо, той не ми вярва. Мисли си, че го баламосвам, за да предпазя Алиша. Второ, дори и да повярва, все още няма да разполага с доказателства. Затова ще го направи като по учебник. Ще се появи с двайсет и четири ченгета, екип криминалисти, танк и хеликоптер и така ще уплаши Лорейн, че тя ще избяга. Или по-лошо, просто ще иде и ще поговори с нея, а тя ще отрече и не само ще е по-предпазлива като знае, че навярно е заподозряна, но и Джул ще се озове обратно на първо квадратче…

— Не съвсем. Той може да намери свидетели в онзи бар „Нориега“. Или пък, след като намерят Джим, вече мъртъв, може да получи съдебна заповед да търси оръжието.

— Тя обаче вече ще е наясно, че я разследват и ще се отърве от него.