Читать «Ерик» онлайн - страница 5

А Касиерът каза:

— Добре. Предавам се. Наистина ще опитаме с Ритуала на Ашкент.

* * *

Това е най-сериозният ритуал, който се предприема от осем магьосника. Извиква се Смърт. Той естествено знае всичко, което става.

И разбира се, изпълнява се с неохота, защото старшите магьосници обикновено са много стари и биха предпочели да не правят нищо, с което да привлекат вниманието на Смърт върху себе си.

Ритуалът се състоя в полунощ в Голямата Аула на Университета, сред бъркотия от тамян, свещи, рунически надписи и магически кръгове — не беше наложително да се използва нито едно от тези неща, но тяхното присъствие успокояваше магьосниците. Магията пламтеше, псалмите се напяваха, заклинанията се извършваха предано.

Магьосниците се бяха втрещили в магическия октограм, който си стоеше празен. След известно време кръгът качулати фигури взе да мърмори помежду си.

— Сигурно сме сгрешили някъде.

— Уук.

— Може би Той е излязъл някъде.

— Или е зает…

— Мислиш ли, че можем да се откажем и пак да си легнем?

— КОГО ТОЧНО ЧАКАМЕ?

Касиерът бавничко се извърна към фигурата до себе си. Плащът на магьосник винаги може да се разпознае — изпъстрен е с пайети, магически знаци, козина и дантела и обикновено в него има магьосник с внушителни размери. Този плащ, обаче, беше много черен. Платът изглежда бе подбран заради голямата си здравина. Както и собственикът. Видът му беше такъв, че ако напишеше книга с рецепти за диета, тя веднага би станала бестселър.

Смърт наблюдаваше октограма с учтив интерес.

— Ъ-ъ — каза Касиерът. — Всъщност, всъщност, ъ-ъ, Вие би трябвало да сте вътре в него.

— МНОГО ИЗВИНЯВАЙТЕ.

Смърт закрачи достолепно към центъра на стаята и погледна очаквателно Касиера.

— НАДЯВАМ СЕ, ЧЕ НЯМА ПАК ДА ЗАПОЧНЕТЕ ДА МЕ САТАНОСВАТЕ — каза той.

— Дано не сме прекъснали някое важно начинание — любезно се осведоми Касиерът.

— ЦЯЛАТА МИ РАБОТА Е ВАЖНА — отвърна Смърт.

— Естествено — каза Касиерът.

— ЗА НЯКОЙ.

— Хм. Хм. Причината, о сатан… сър, причината, поради която Ви повикахме тука… се дължи на…

— РИНСУИНД.

— Какво?

— ПРИЧИНАТА, ПОРАДИ КОЯТО МЕ ПОВИКАХТЕ. ОТГОВОРЪТ Е: РИНСУИНД.

— Но ние още не сме Ви задали въпроса!

— НЯМА ЗНАЧЕНИЕ. ОТГОВОРЪТ Е: РИНСУИНД.

— Вижте, онова, което наистина искаме да узнаем е какво причинява този изблик на… ох.

Смърт многозначително почисти острието на косата си от някакви невидими прашинки.

Архиканцлерът сви кокалеста ръка на ухото си, за да чува по-добре.

— Какво каза той? Кой е този тип с пръчката?

— Смърт, Архиканцлерю — търпеливо обясни Касиерът.

— А?

— Смърт, сър. Вие ме разбирате, нали.

— Кажи му, че не ни трябва — старият магьосник помаха с пръчицата си.

Касиерът въздъхна:

— Ние го призовахме, Архиканцлерю.

— Така ли? За какво ни е притрябвало да го правим? Дяволски глупаво е.

Касиерът смутено се ухили на Смърт. Той точно се канеше да го помоли да извини Архиканцлера поради напредналата му възраст, но се сети, че при тези обстоятелства би било безмислено.

— За магьосника Ринсуинд ли говорим? Онзи с… — Касиерът потръпна — ужасният Багаж с крачета? Но нали той се взриви по време на онази история с магистъра?⁵.