Читать «Ерик» онлайн - страница 6

— В ПОДЗЕМНИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ Е. И СЕГА СЕ ОПИТВА ДА СЕ ВЪРНЕ ОТНОВО У ДОМА.

— Може ли да го направи?

— ЩЕ Е НЕОБХОДИМО ДА НАСТЪПИ НЕОБИЧАЙНО СТЕЧЕНИЕ НА ОБСТОЯТЕЛСТВАТА. РЕАЛНОСТТА ЩЕ ТРЯБВА ДА БЪДЕ ОТСЛАБЕНА ПО ОПРЕДЕЛЕНО НЕОЧАКВАНИ НАЧИНИ.

— Няма вероятност това да се случи, нали? — загрижено запита Касиерът. Хората, които са отбелязали, в Бележника си, че са гостували у леля си в продължение на два месеца, винаги са неспокойни, стане ли дума за хора, които може би си мислят погрешно, че първите не са били там и благодарение на някой светлинен трик, вторите си мислят, че са видели първите да вършат неща, които не биха могли, поради простия факт, че са били у лелини си.

— БИ БИЛО ЕДИН СЛУЧАЙ НА МИЛИОН — каза Смърт — ТОЧНО ЕДИН НА МИЛИОН.

— О, — каза Касиерът крайно облекчен. — О, боже. Колко жалко. — Значително се ободри. — Разбира се, остава всичкия този шум. Но за съжаление, едва ли ще просъществува още дълго.

— МОЖЕ И ТАКА ДА СТАНЕ — отвърна Смърт невъзмутимо — ОБАЧЕ СЪМ УБЕДЕН, ЧЕ НЕ БИХТЕ ИСКАЛИ ДА ИЗЛИЗАМ С ОКОНЧАТЕЛНИ ИЗЯВЛЕНИЯ В ТАЗИ НАСОКА.

— Не! Не, разбира се, че не — припряно каза Касиерът. — Прав сте. Е, много благодарим. Горкият Ринсуинд. Колко жалко. И все пак, нищо не може да се направи. Навярно трябва философски да се отнасяме към тези неща.

— НАВЯРНО ТРЯБВА.

— И по-добре да не Ви задържаме — учтиво добави Касиерът.

— БЛАГОДАРЯ.

— Довиждане.

— ДО СКОРО.

Всъщност шумът стихна точно преди закуска. Единствено Библиотекарят страдаше от този факт. Ринсуинд му беше и помощник, и приятел. Добър човек, когато се опреше до белене на банан. Освен това имаше уникалното качество да избягва разни работи. Не беше тип, разсъди Библиотекарят, когото лесно можеш да пипнеш.

Сигурно е имало необичайно стечение на обстоятелствата.

Това е много по-правдоподобно обяснение.

* * *

Наистина имаше необичайно стечение на обстоятелствата.

Точно в един случай на милион някой е наблюдавал, изучавал, търсил подходящите оръдия на труда за това необикновено дело.

И Ринсуинд се появи.

Беше почти прекалено лесно.

* * *

И така Ринсуинд отвори очи. Над него имаше таван; ако това беше под, значи бе изпаднал в беда.

Дотук добре.

Предпазливо опипа повърхността, върху която лежеше.

Беше грапава, всъщност дървена, тук-таме с дупки от гвоздеи. Човешки тип повърхност.

Ушите му доловиха пращенето на огън и клокочещ звук, източник неизвестен.

Носът му, почувствал, че изостава, побърза да доложи за дъх от сяра.

Така. Значи, до какво го доведе всичко това? До това, че лежеше на груб дървен под в стая със запален огън и нещо, което клокочи и изпуска серни миризми. В своето смътно сънливо състояние, той изпита значително задоволство от този умозаключителен процес.

Друго какво?

О, да.

Отвори уста и запищя, запищя, запищя.

Така се почувствува мъничко по-добре.

Полежа още малко. От прекатурената купчина спомени се надигнаха картините за сутрините в леглото, когато беше момченце и отчаяно делеше изтичащото време на все по-малки и по-малки частички, за да отложи ужасяващия миг на ставане и изправяне пред всичките проблеми на живота, като например, в настоящия случай, кой е, къде е и защо е.