Читать «Ерик» онлайн - страница 7

— Какво си ти? — прозвуча глас на ръба на съзнанието му.

— И аз исках това да запитам — промърмори Ринсуинд.

Стаята се разклати, докато той се повдигна на лакти и фокусира погледа си.

— Предупреждавам те — изрече гласът, който изглежда идваше откъм масата, — защитен съм от много мощни амулети.

— Прекрасно — отвърна Ринсуинд. — Де да бях и аз.

Започна да извлича отделни детайли от мъглявината. Стаята беше дълга, с нисък таван, единият й край изцяло завладян от огромно огнище. На пейка, която се простираше покрай едната стена, имаше голям избор стъкленици, очевидно създадени от пиян хълцащ стъклодухач, а във вътрешностите на византийските им извивки кипяха и клокочеха разноцветни течности. На някаква кука висеше скелет, небрежно отпуснат. На пръчка до него някой беше заковал препарирана птица. Каквито и грехове да бе извършила в живота си, едва ли заслужаваше съдбата, която препараторът й бе отредил.

Втренченият поглед на Ринсуинд помете пода. Очевидно това бе единственото метене, което подът бе виждал от доста време. Само около него мястото бе почистено от остатъците изпотрошено стъкло и преобърнати колби за…

Магически кръг.

Изрисуван беше изключително старателно с тебешир. Който го е направил, е бил съвсем наясно, че целта на кръга е да раздели вселената на две части — вътрешна и външна.

Ринсуинд, разбира се, беше във вътрешната.

— Аха — обзе го познат и едва ли не утешителен безпомощен ужас.

— Заклевам Вас и Вас умолявам да не предприемате никак ви агресивни действия, о Демоне на Мрака — каза гласът, идващ, както Ринсуинд определи, иззад масата.

— Добре, добре — прибърза Ринсуинд — Няма. Ъ-ъ. Нима не е възможно да има и най-незначителна, мъничка грешчица?

— Повелявам ти да ми се подчиниш!

— Тъй де! — съгласи се Ринсуинд и безпомощно се огледа. — Ама как?

— Хич не си мислете, че можете да ме омаяте с лъжовния си език, о демоне на Шамхарот — тържествено изрече масата. — Много добре съм изучил нравите на злите духове. Изпълнете всяка моя заповед о, демоне или ще пратя Вас, обратно там във врещий ад, от който идваш. Пардон, от който Вий идвате. Всъщност, от който Вий идете. И наистина ще го направя.

Фигурата се показа иззад масата. Беше нисичка и по-голямата част от нея бе скрита под голямо разнообразие от муски, амулети и талисмани, които дори и да не действуваха срещу магия, сигурно биха я предпазили и от твърде непоколебим саблен удар. Имаше очила и шапка с дълги клепнали отстрани краища и приличаше на късоглед шпаньол.

С трепереща ръка стискаше сабя. Така обилно обсипана с пайети, че бе започнала да се огъва.

— Врящ ад ли каза? — немощно запита Ринсуинд.

— Именно. Където с жалостни писъци на болка изтезаваните се терзаят…

— Да, да, стана ми ясно — прекъсна го Ринсуинд. — Само че, разбираш ли, работата е там, че аз, всъщност, не съм демон. Така че, какво ще кажеш, да вземеш да ме пуснеш, а?

— Няма да ме залъжете с Вашата външност, о Демоне — каза фигурката. И добави с по-естествен глас — Както и да е, демоните все лъжат. Това е общоизвестно.