Читать «Ерик» онлайн - страница 22

— Гласът идва иззад статуята, глупав кажжгоде — изграчи той.

Оказа се, че идва от дупка на пода. Бледо лице заничаше с късоглед поглед нагоре към Ринсуинд от дълбините на някаква яма. Беше възрастно, добродушно лице с израз на едва доловимо притеснение.

— Здравей? — каза Ринсуинд.

— И представа си нямаш какво означава отново да чуеш приятелски глас — каза лицето и се озари в усмивка. — Само ако можеш малко да ми помогнеш да се изкатеря…

— Моля? — каза Ринсуинд. — Затворник си, нали?

— Уви, тъй е.

— Не зная дали трябва ей тъй на да обикалям и да отървавам затворници — каза Ринсуинд. — Имам предвид, може и да си направил нещо.

— Напълно невинен съм и не съм забъркан в никакво престъпление, уверявам те.

— Е, да, ама ти го казваш — продължи мрачно Ринсуинд. — Но ако тезуменците са отсъдили…

— Кажжгоде, кажжгоде, кажжгоде! — изпищя папагалът в ухото му, като подскачаше нагоре-надолу по рамото му. — Нима нямаш и най-малката?… Ти откъде си бе? Та той е затворник! Затворник в храм! Длъжен си да спасяваш затворените в храмове! Та нали затова по дяволите са там!

— Не, не е така — отряза Ринсуинд. — Не е толкова просто. Сигурно е тука, за да го принесат в жертва! Не е ли така? — погледна очаквателно към затворника.

Лицето кимна утвърдително.

— Всъщност прав си. По-точно казано — за да бъда жив одран.

— Ето! — обърна се Ринсуинд към папагала. — Видя ли? Мислиш се за всезнайко. Тук е, за да бъде жив одран.

— Всяко сантиметърче кожа, обелено под акомпанимента на изтънчени болки — услужливо добави затворникът.

Ринсуинд замълча. Помисли си, че знае значението на думата „изтънчен“, а то не се срещаше редом с „болка“.

— Как, всяко парченце? — запита.

— Очевидно това е случаят.

— Брей! Какво пък толкова си направил?

Затворникът отрони въздишка.

— Никога не би ми повярвал … — промълви.

* * *

Кралят на демоните остави огледалото да потъмнее и барабани с пръсти по бюрото си за известно време. После взе микрофон и духна в него. Най-сетне далечен глас отвърна:

— Да, шефе?

— Да, сър! — сряза го Кралят.

Далечният глас измърмори нещо и добави:

— Да, СЪР?

— Има ли на работа при нас някой си Куезоверкоатъл?

— Ще видя, шефе. — Гласът заглъхна, после се върна отново. — Да, шефе.

— Дук, граф, виконт или барон е? — попита кралят.

— Не, шефе.

— Ами какво е?

От другия край последва дълго мълчание.

— Е? — настоя кралят.

— Не е нещо особено, шефе.

За известно време кралят остана така, впил зверски поглед в микрофона. „Пробваш, мислеше си. Съставяш подходящите планове, опитваш се да въведеш организация, опитваш се наистина да помогнеш на хората, а виж какво получаваш“.

— Изпрати го при мене — каза.

* * *

Навън музиката се извиси до кресчендо и секна. Огньовете пращяха. От далечните джунгли хиляди блещукащи очи наблюдаваха ритуалите.

Върховният жрец се изправи и произнесе реч. Ерик бе грейнал като тиква. Тезуменците в дълга редица надонесоха кошници скъпоценности и ги наслагаха пред него.

После Върховният жрец произнесе втора реч. Тази очевидно завърши с въпрос.

— Чудесно — каза Ерик. — Много добре. Продължавайте. — Почеса ухото си и реши. — Всички можете да имате половин почивен ден.