Читать «Ерик» онлайн - страница 23

Върховният жрец отново повтори въпроса си, с леко нетърпение в гласа.

— Аз съм, да — отговори Ерик, в случай, че не са наясно. — Правилно сте разбрали.

Върховният жрец заговори отново. Този път нетърпението не беше леко.

* * *

Хайде отново да повторим, какво ще кажеш? — каза кралят на демоните. Изтегна се в трона си.

— Един ден случайно откриваш тезуменците и решават, мисля точно възпроизвеждам думите ти, „че са тайфа безнадеждници от каменната епоха, заседнали около някакво мочурище без да пречат никому“, прав ли съм? При което ти се вселяваш в акъла на един от върховните им жреци — сигурно по онова време са почитали някаква пръчица — побъркваш го и вдъхновяваш племената да се обединят, да тероризират съседите си, за да се роди на континента нова нация, предана на идеята, че цялото човечество трябва да бъде изкачено на върха на церемониалните пирамиди и накълцано с каменни ножове. Кралят придърпа своите записки към себе си. — О, да, някои трябва да бъдат също така драни живи — добави.

Куезоверкоатъл пристъпи от крак на крак.

— При което, — каза кралят — те мигновено се въвличат в продължителна война с всеки друг и носят смърт и разруха на хиляди умерено невинни хора, и прочие, и прочие. А сега, слушай: това трябва да престане.

Куезоверкоатъл лекичко се люшна назад.

— Беше само, ами, само едно хоби — промълви духът. — Мислех си, ъ-ъ, че така е правилно. Смърт и разруха и т.н.

— А, така ли? — каза кралят. — Да мрат с хиляди повече или по-малко невинни хора? Направо от нашите ръце? — щракна с пръсти — ей тъй на. И веднага — хоп! — на щастливите си ловни полета или където и да е. Ето в това се крие проблемът при вас, чиновниците. Не мислите за Мащабната картина. Имам предвид, на, да вземем тезуменците. Мрачни, без въображение, вманиачаващи се… досега щяха да са открили такава цялостна бюрокрация и данъчна система, че биха стопили всички мозъци на континента. Вместо което те са просто тайфа второразредни убийци-колачи. Каква загуба.

Куезоверкоатъл се сгърчи.

Кралят се залюшка назад-напред с трона си.

— Значи, искам веднага да се върнеш там долу и да им се извиниш — каза той.

— Моля?

— Кажи им, че си решил друго. Кажи им, че онова, което наистина си искал да ти накараш да правят, е да се бъхтят ден и нощ, за да подобрят съдбините на своите ближни. Ще има голям успех.

— Какво? — отрони Куезоверкоатъл с крайно несигурен вид. — Искате да се покажа?

— Вече са те виждали, нали? Видях статуята — много е правдоподобна.

— Ъ-ъ, да. Явявал съм се насън и прочие — несигурно изрече демонът.

— Чудесно. Действувай

Очевидно Куезоверкоатъл се притесняваше от нещо.

— Ъ-ъ — промълви. Значи, такова, да се материализирам, нещо такова, а? Искам да кажа, действително да се появя там на място, а?

— Да!

— Ааа.

* * *

Пленникът се отупа от прахта и протегна сбръчкана ръка към Ринсуинд:

— Много благодарности. Понсе да Куърм.

— Моля?

— Така се казвам.

— А-ха.

— Славно старо име — каза да Куърм, като търсеше в погледа на Ринсуинд някакви следи от подигравка.