Читать «Ерик» онлайн - страница 24

— Добре — безучастно се съгласи Ринсуинд.

— Търсехме Извора на Младостта — продължи да Куърм

Ринсуинд го изгледа отгоре до долу

— Успяхте ли? — учтиво попита.

— Не особено, не.

Ринсуинд надникна отново в ямата.

— Каза „търсехме“. Къде са останалите? — попита.

— Пипна ги религията.

Ринсуинд вдигна поглед към статуята на Куезоверкоатъл. Не беше нужно особено въображение, за да си представиш за коя религия става дума.

— Мисля — внимателно изрече той, — че е по-добре да си тръгваме.

— Съвсем вярно — потвърди старецът. — При това — бързо. Преди да се е появил Владетелят на света.

Ринсуинд изтръпна. Започва се, помисли си. Знаех си, че всичко ще свърши зле и ето го началото. Сигурно имам инстинкт към тези събития.

— Откъде знаеш? — попита.

— О, — това е тяхно пророчество. Е, не е точно пророчество, а всъщност е цялата история на света — от старта до финала. Написана е навсякъде по тази пирамида — ободрително поясни да Куърм. — Бога ми, не бих искал да съм Владетелят, когато пристигне. Те си имат планове.

* * *

Ерик се изправи.

— А сега само ме чуйте — каза. — Нямам намерение да търпя подобно нещо. Аз съм вашият владетел, нали разбирате…

* * *

Ринсуинд се втрещи в най-близките до статуята блокове. На тезуменците им бяха нужни два етажа, двадесет години и десет хиляди тона гранит, за да пояснят какво възнамеряваха да направят с Владетеля на Света, но резултатът беше… ами… ясен. У него не би останала и сянка съмнение, че те са раздразнени. Дори би могъл да заключи, че са вбесени.

— Но защо за начало ще му дават всичките тези съкровища? — попита Ринсуинд, като ги сочеше.

— Ами, той си е Владетелят — отговори да Куърм — Мисля, подобава му да го уважат.

Ринсуинд кимна. Донякъде беше справедливо. Ако сте племе, което живее в мочурище насред влажна гора, нямате метали, обременени сте с бог като Куезоверкоатъл, а после откривате някой, който ви заявява, че отговаря за цялата тая работа, вероятно бихте искали да му отделите известно време и да му обясните колко невероятно разочаровани сте. Тезуменците никога не са имали никаква причина, за да бъдат деликатни с божествата.

Приликата с Ерик беше много голяма.

Погледът на Ринсуинд проследи развитието на случката върху съседната стена.

Този блок изобразяваше някого, който твърде наподобяваше Ринсуинд. Имаше папагал на рамото му.

— Стой — каза. — Това съм аз!

— На съседния блок ще видиш какво правят с тебе — самодоволно заяви папагалът. — Ще ти се преобърне кажжгоде-то.

Ринсуинд погледна към блока. Кажжгоде-то му се преобърна.

— Просто ще си тръгнем съвсем тихичко — решително каза той. — Искам да кажа, че няма да спираме, за да им благодарим за яденето. По-късно винаги можем да им пратим писмо. Нали се сещаш, тъй че да не сме некултурни.

— Момент — каза да Куърм, докато Ринсуинд го дърпаше за ръката, — още не съм успял да прочета всичките блокове. Искам да видя как ще свърши светът…

— Не знам как ще свърши за всички останали — мрачно заяви Ринсуинд, влачейки го по тунела. — Знам как ще свърши за мене.