Читать «Ерик» онлайн - страница 21

Ринсуинд остави Ерик да си седи гордо на трона, огрян от светлината на огъня и се затири безутешно насреща към пирамидата.

— Забавлявах се на кажжгоде-то — укоризнено му каза папагалът.

— Не ме свърта — отговори Ринсуинд. — Извинявай, но подобно нещо никога не ми се е случвало. Всичките тези скъпоценности и т.н. Всичко става както трябва. Не е правилно.

Вдигна поглед към чудовищното лице на стръмната пирамида. Ярки отблясъци от огъня танцуваха по нея. Върху всеки каменен блок имаше издълбан барелеф, илюстриращ ужасяващо изобретателните процедури, които тезуменците извършваха над враговете си. От сцените можеше да се предположи, че тезуменците независимо от добродетелите, които може би притежаваха, обикновено не проявяваха склонност да посрещат непознатите странници с „добре дошли“ и да ги отрупват със скъпоценности. Взета като едно цяло, купчината гравюри създаваше добър художествен ефект — само детайлите й бяха страховити.

Както си вървеше покрай стената, стигна до огромна врата, която възпроизвеждаше с художествени средства как на група затворници очевидно им правеха пълен медицински преглед¹².

Зад нея се откриваше къс, осветен от факли тунел. Ринсуинд направи няколко крачки навътре, като си повтаряше, че винаги би могъл да изхвърчи навън и стигна до високо помещение, заемащо по-голямата част от вътрешността на пирамидата.

Навсякъде покрай стените имаше още факли и те много добре осветяваха всичко.

Това не беше особено желателно, понеже онова, което основно осветяваха беше гигантска по размери статуя на Куезоверкоатъл, Пернатата Боа.

Ако ви се наложи да сте в една стая с тази статуя, бихте предпочели да е тъмно като в рог.

Или може би не. По-добър вариант би бил, да сложите обекта в тъмната стая, а вие да сте на стотици мили разстояние, обзет от безсъние, опитвайки се да забравите как изглежда.

Това е само една статуя, повтаряше си Ринсуинд. Не е истинска. Само са използвали въображението си. Това си е.

— Какво, да го кажжгоде-то, е туй? — запита папагалът.

— Техния бог.

— Измъкваш се, а?

— Не, наистина. Това е Куезоверкоатъл. Полу-човек, полу-пиле, полу-ягуар, полу-змия, полу-скорпион и полу-откачен. Папагалът помръдваше човката си, докато осмисли фактите

— Това прави една кажжгоде сума от трима човекоубийствени маниака — заключи той.

— В обши линии, така е — потвърди статуята.

— От друга страна — мигновено започна Ринсуинд — наистина мисля, че е ужасно важно хората да имат право да си боготворят когото си искат, а сега, понеже веднага си тръгваме, само…

— Моля ви, не ме оставяйте тука — каза статуята. — Моля ви, вземете ме със себе си.

— Може да се окаже сложно, може да се окаже сложно — забързано отвърна Ринсуинд, като отстъпваше назад, — Не че имам нещо против, но там откъдето идвам, съществуват расистки предразсъдъци срещу десетметрови хора, навсякъде изпонакичени със зъби, нокти и огърлици от черепи. Просто си мисля, че ще ти е трудно да си намериш място.

Папагалът го клъвна по ухото: