Читать «Ерик» онлайн - страница 20

— Кажи им „да“ — непоколебима заяви Ерик.

Ринсуинд се обърна към вожда.

— Да — каза.

— [Гърбава-фигура-с-утроени-пера-на-глава-край-три-точки]?

Ринсуинд въздъхна. Без да отрони и думичка, каменоделецът взе ново длето с покорните си пръсти и нагласи в удобно положение нова гранитна плочка.

Един от проблемите, причинени от факта, че си тезуменец, освен това, че си имаш Куезоверкоатъл за бог, е че ако неочаквано ти потрябва да поръчаш допълнителна бутилка мляко за утре, вероятно е трябвало да започнеше бележката за млекаря през миналия месец. Тезуменците са единствените, които се претрепват до смърт, докато напишат последните си слова, преди да се самоубият.

* * *

Късно следобед беше, когато каляската в тръс влезе в каменния град, разположен около най-голямата пирамида, между редици приветстващи ги тезуменци.

— Това по го бива — заяви Ерик, като благосклонно приемаше приветствията. — Много се радват да ни видят.

— Да — мрачно каза Ринсуинд — Защо ли?

— Ами, защото съм новият владетел, естествено.

— Хъммм — Ринсуинд стрелна очи настрана към папагала, който от известно време бе неестествено мълчалив и понастоящем се гушеше зад ухото му като стара мома на възраст в заведение със стриптийз. Сериозно обмисляше въпроса с изящните украшения от пера.

— Кажжгиде, негодяи — изрече той. — Само някой кажжгоде да ме пипне и тоя кажжгоде е минус един пръст, да знаеш.

— Има нещо, дето не е наред в тая работа — каза Ринсуинд.

— Какво? — попита папагалът.

— Всичко.

— Да знаеш, само едно перо да ми няма…

Ринсуинд не беше свикнал хората да се радват, когато го виждат. Неестествено бе, а и не вещаеше нищо добро. Тези тук не само приветствуваха, а хвърляха цветя и шапки. Шапките бяха от камък, но важен е замисълът.

Ринсуинд ги намираше за доста странни шапки. Нямах дъна. Всъщност, представляваха обикновени дискове с дупка в средата.

Процесията премина в тръс по широките булеварди и стигна до няколко сгради, струпани в основата на пирамидата. Там ги чакаше друга група градски сановници.

Накичени бяха с много бижута. По същество украшенията бяха от един вид. Каменен диск с дупка в средата може да има многобройни приложения и тезуменците бяха пуснали в употреба всички, с изключение на едно.

По-важни от това, обаче, бяха многото сандъци със съкровища, складирани пред тях. Претъпкани бяха със скъпоценности.

Очите на Ерик се разшириха.

— Лептата! — каза.

Ринсуинд се предаде. Действително ставаше. Не знаеше как, не знаеше защо, но най-накрая стана Както Трябва. Залязващото слънце проблясваше по десетките съкровища. Разбира се, принадлежаха на Ерик, както можеше да се предполага, но може би щеше да се намери достатъчно и за него…

— Естествено — едва промълви. — Какво друго очакваше.

* * *

Последва пиршество и пространни речи, които Ринсуинд не можа да разбере, но поне бяха изпъстрени с наздравици, кимания и поклони по посока на Ерик. Имаше и дълги изпълнения на тезуманска музика, наподобяваща издухване на изключително запушена ноздра.