Читать «Ерик» онлайн - страница 19

Противно на общоприетото схващане, тезуменците наистина са открили колелото. Просто имат радикално различни от нашите идеи как да се използва то.

* * *

Ринсуинд за първи път виждаше колесница, теглена от лами. Но не това му се стори странно. Странното беше, че я носеха хора — по двама от двете страни на оста. Търчаха зад животните и сандалите им плющяха по каменната настилка.

— Смяташ ли, че в нея е лептата? — запита Ерик.

Цялото съдържание на първата колесница, като изключим кочияша, представляваше набит, по същество кубично оформен мъж с костюм от кожа на пума и с пера на главата.

Бегачите спряха с пуфтене и Ринсуинд видя, че всеки имаше по нещо, което може да се опише като примитивна сабя, направена от затъкнати в дървена дръжка парчета обсидиан. Виждаха му се не по-малко смъртоносни от усъвършенстваните, крайно цивилизовани саби. Всъщност, виждаха му се още по-смъртоносни.

— Е? — каза Ерик.

— Какво „е“? — попита Ринсуинд.

— Кажи му да си ми даде лептата.

Дебелакът слезе тромаво, отмарширува към Ерик и за безкрайно учудване на Ринсуинд, запълзя пред него.

Ринсуинд усети как нещо с дълги нокти се изкатери по гърба му, оттам — на рамото и глас, напомнящ порене на метален лист му каза:

— Така е по-добре. Много кажжгоде, гот. Ако само се опиташ да ме избуташ, демоне, можеш да кажжгоде сбогом на ухото си. Какъв неочакван обрат ще впишат в хрониките, а? Те като че ли го очакваха.

— Защо все повтаряш „кажжгоде“? — попита Ринсуинд.

— Ограничен кажжгоде. Пфу. Нещичко. Абе, в него има думи — отговори папагалът.

— Речник? — каза Ринсуинд. Пътниците от останалите колесници бяха излезли и също пълзяха към Ерик, който грееше от радост като идиот.

Папагалът обмисляше факта.

— Да, вероятно — каза. — Трябва да ти кажа нещо под човка — продължи. — Мислех те за малко кажжгоде в началото, но ти май можеш да го правиш кажжгоде-то.

— Демоне? — надуто каза Ерик.

— Да?

— Какво казват те? Говориш ли езика им?

— Ъ-ъ, не — отговори Ринсуинд. — Обаче мога да го чета — извика след Ерик, който вече се бе извърнал. — Ако можеш някак си да им направиш знак да го напишат…

* * *

Наближаваше пладне. В джунглата зад Ринсуинд съществата кряскаха и нечленоразделно ломотеха. Комари с размери на колибри пърхаха около него.

— Разбира се — каза за десети път. — Никога не са успели да се доберат до изобретяването на хартията.

Каменоделецът се изправи, подаде на асистента си поредното изтъпено длето от обсидиан и очаквателно погледна Ринсуинд.

Ринсуинд отстъпи назад и започна критично да изучава скалния къс.

— Много добра работа — каза. — Имам предвид, много добра прилика. Докарал си и прическата му, и всичкото му. Разбира се, обикновено не е толкова, ъ-ъ квадратен, но, да, много добре, А, ето я и каляската, а там са стъпаловидните пирамиди. Да. Ами, май искат да отидеш в града с тях — каза на Ерик.