Читать «Ерик» онлайн - страница 18

Има и скрити плата, където влечугести чудовища от отминала епоха лудуват и си играят, има и слонски гробища, изгубени с йероглифи, които могат от пръв поглед да смразят и най-храброто сърце. Всяка уважаваща себе си карта на района едва ли би разполагала с място за дърветата.

Няколкото успели да се завърнат изследователи бяха предали известен брой полезни съвети за онези, които биха ги последвали, като например: 1) при възможност, избягвайте всяка лиана, висяща с главата надолу, с кръгли светещи очички и с цепнато в единия край езиче; 2) не вдигайте никакви лиани на оранжево-черни ивици, които привидно си лежат насред пътеката и си потрепват, защото на другия им край обикновено има тигър; и 3) не отивайте там.

Ако съм демон, мъгляво разсъждаваше Ринсуинд, защо тогава всичко наоколо ме жили и се опитва да ме спъне? Искам да кажа, че, естествено, може да ми навреди единствено дървената кама, намушкана в сърцето? Или чесън ли беше?

Постепенно джунглата свърши и се разкри обширна равна област, която се простираше чак до далечна, синееща верига вулкани. Под тях земята се устремяваше към ивица езера и мочурища, тук-таме прорязани от огромни стъпаловидни пирамиди — всяка от тях увенчана с тънка струйка пушек, виещ се в зазоряващото небе. Пътечката от джунглата се превръщаше в тесен, павиран път.

— Къде сме, демоне? — запита Ерик.

— Прилича на едно от Тезуманските кралства — отвърна Ринсуинд. — Май го управлява от Великият Музума.

— Амазонска принцеса е, нали?

— Учудващо, но — не. Ще бъдеш удивен, когато узнаеш колко много кралства не са управлявани от амазонски принцеси, Ерик.

— Във всеки случай, изглежда примитивно. Малко като в Каменния Век.

— Тезуманските жреци разполагат с много сложен календар и авангардна орология — цитира Ринсуннд.

— А-а — каза Ерик. — Добре.

— Не — търпеливо продължи Ринсуинд. — Това означава наука за измерване на времето,

— О-о.

— Ще ти харесат. Великолепни математици са, очевидно е.

— Хъм — каза Ерик, като премигваше надуто. — Не би ми хрумнало, че в такава изостанала цивилизация имат какво толкова да пресмятат.

Ринсуинд съзря колесниците, които стремглаво се носеха към тях.

— Струва ми се, че обикновено пресмятат жертви — каза той.

* * *

Тезуманската империя, разположена в джунглестите равнини на Централен Клетч е известна със своите градини-пазари, с изключително майсторската изработка на изделия от обсидиан, пера и нефрит, както и с масовите жертвоприношения на хора в чест на Куезоверкоатъл, Пернатата Боа, бога на масовите жертвоприношения на хора. Казват, че винаги можеш да разбереш кога си имаш работа с Куезоверкоатъл. Обикновено става в присъствието на много хора, на върха на голяма стъпаловидна пирамида и особа с елегантно пернато украшение на главата издялква изтънчен нож от обсидиан, предназначен единствено за твоя лична употреба.

На континента тезуменците се славят, че са най-пагубно мрачните, раздразнителни и песимистично настроени хора, които въобще би могъл да срещнеш. Причините за това скоро ще станат ясни. Верни са и данните за науката за измерване на времето. Още отдавна тезуменците бяха схванали, че всичко неотменно се влошава и понеже страдат от ужасяващ буквализъм в мисленето, са разработили сложна система, с която да водят отчетност колко по-лош е всеки следващ ден.