Читать «Ерик» онлайн - страница 2

Няма кътче, където Смърт да не може да отиде, независимо колко е далечно и опасно. Всъщност, колкото е по-опасно, толкова по-вероятно е той вече да е там.

Сега се бе вторачил в мъглявините на времето и пространството.

— Ох, промълви, — ТОЙ Е.

* * *

Беше горещ следобед от преваляващото лято в Анкх-Морпорк, най-преуспяващият, най-оживеният и преди всичко — най-претъпканият град на Диска. Но сега копията на слънчевите лъчи бяха постигнали онова, което неизброими нашественици, няколко граждански войни и комендантският час никога не постигнаха. Те усмириха това място.

Кучетата се задъхваха в парещата сянка. Река Анкх, която не бихте нарекли искряща, сега се процеждаше между бреговете си, сякаш непоносимата топлина й беше взела душата. Улиците бяха празни и лъхаха жар като пещ за тухли.

Враговете никога не бяха успели да превземат Анкх-Морпорк. Е, в известен смисъл успяваха, при това твърде често. Градът посрещаше волните варварски нашественици, но озадачените нападатели някак си винаги откриваха след няколко дена, че вече не притежават собствените си коне, а след няколко месеца бяха просто още едно малцинство със свои собствени драсканици по стените и магазини за хранителни стоки.

Но жегата бе обсадила града и триумфираше над стените му. Тегнеше над трептящите улици като саван. Под разтапящото слънце наемните убийци бяха прекалено морни, за да убиват. То върна крадците към честността. В обвитата с бръшлян твърдина на Невидимия Университет, главен колеж по магьосничество, обитателите му дремеха, а островръхите им шапки се бяха свлекли върху лицата им. Дори големите мухи бяха твърде изтощени, за да се блъскат в стъклата на прозорците. Градът в следобеден унес очакваше залеза и кратката, гореща, кадифена нощ.

Единствено на Библиотекаря му беше прохладно. Освен това, той се полюляваше унесено с главата надолу.

Това беше така, защото бе окачил на бърза ръка няколко въжета и обръча в едно от мазетата на библиотеката в Невидимия Университет — онова, в което държаха. хъм, еротичните² книги. В казани с натрошен лед. И той се рееше мечтателно в мразовитата пара над тях.

Всички магьоснически книги си имат свой собствен живот. Някои от действително енергичните книги не могат просто да бъдат вързани с верига, към рафтовете, те трябва да бъдат заковани, затворени или поставени между стоманени плочи. Или, както е случаят с томовете по тантрическа сексуална магия за сериозни познавачи, да бъдат съхранявани в много студена вода, за да не избухват в пламъци и да обгарят адски обикновените си корици.

Библиотекарят лекичко се люшкаше назад-напред в блажена дрямка над кипящите казани.

Тогава се зададоха стъпките отникъде, пробягаха по пода със звук, остъргващ грубата обвивка на душата и изчезнаха през стената. Чу се слаб далечен писък, нещо като „обожеобожеобоже, това е ТО, ще УМРА“.

Библиотекарят се сепна, загуби опората си и цопна в няколкото сантиметра топличка вода, отделящи „Радостта от тантрическия секс с илюстрации за напредналия учащ се“, с автор Една Дама, от самозапалването.