Читать «Ерик» онлайн - страница 17

Когато отново отвори очи, беше в кал до глезените.

Измежду дарбите на Ринсуинд, забележително е умението му да се спасява чрез бягство; умение, което с течение на годините бе превърнал в истинска наука. Няма значение дали бягаш от или към, важното е, че бягаш. Бягството само по себе си има смисъл. Тичам, следователно, съществувам; по-точно казано — тичам, следователно, с малко късмет още ще бъда.

Но освен това беше надарен и в областта на езиците и приложната география. Можеше да изкрещи „помощ!“ на четиринадесет езика и да пищи за милост на други дванадесет. Беше преминал през много от страните на Диска, през някои от тях — с голяма скорост, и в продължение на дългите, прекрасни, скучни часове, когато работеше в Библиотеката, убиваше времето си в изучаване на екзотичните и далечни места, които никога не бе навестявал. Спомни си, че на времето си бе отдъхвал с облекчение, че никога няма да му се наложи да ги посещава.

А сега, ето го точно на такова място.

Заобиколен от джунгла. И то не хубава, любопитна, открита джунгла, през която биха могли да се мятат герои, загърнати в леопардови кожи, а сериозна, истинска джунгла, която се извисяваше като плътна стена от зеленина, трънлива и бодлива. Джунгла, където всеки представител на растителното царство действително си беше налегнал корубата и се бе заловил с непосилната задача да надрасне всичките си съперници. Почвата едва ли изобщо беше почва — по-скоро мъртви растения на път да се превърнат в тор. Вода се стичаше от листо на листо; буболечки жужаха във влажния, натежал от спори въздух и тегнеше ужасна бездиханна тишина, причинена от изтощение на фотосинтезните двигатели. Всеки по тиролски крещящ герой, който би се осмелил да се метне през този парцел, би могъл със същия успех да изпробва късмета си и срещу цвеклорезачка.

— Как го правиш? — попита Ерик.

— Сигурно си има чалъм — отговори Ринсуинд.

Ерик подложи чудесата на Природата на бегъл и пренебрежителен поглед.

— Това не прилича на кралство — оплака се. — Каза, че ще отидем в Кралство. Това ли наричаш кралство?

— Това навярно е тропическата гора Клетч — каза Ринсуинд. — Тя е претъпкана с изгубени кралства.

— Имаш предвид тайнствените древни раси от амазонски принцеси, които подлагат всичките затворници от мъжки пол на странни и изтощителни родоначалнически ритуали ли? — запита Ерик и очилата му взеха да се омъгляват.

— Ха-ха — със смразяващо безразличие отрони Ринсуинд. — Що за въображение има детето.

— Кажжгоде, кажжгоде, кажжгоде! — изпищя папагалът.

— Чел съм за тях — отговори Ерик, като заничаше из зеленината. — Разбира се, притежавам и тези кралства. — Вглъби се в някакво свое собствено видение. — Брей! — изтърси лакомо.

— На твое място бих се съсредоточил върху лептата — каза Ринсуинд и пое по нещо, което можеше да бъде и пътека.

Ярките цветове на едно дърво наблизо се обърнаха и го изгледаха как се отдалечава.

В джунглата на централен Клетч действително има изгубени кралства на тайнствени амазонски принцеси, които пленяват изследователи от мъжки пол, за да ги подложат на специфично мъжки задължения. Последните са действително буйни и изтощителни и жертвите без късмет не издеянват дълго¹¹.