Читать «Тя те гледа от екрана» онлайн - страница 11

* * *

Драконът погледна към Рала. Гласът му отекна вътре в нея:

„Защо ме извика, Рала. Hикога не съм виждал дъщеря на луната, паднала толкова низко…“

Рала застана на колене и отговори по същия мълчалия начин.

— Прости ми господарю… Зная, че ти е известно за Алдерин, за сънищата на Мария, но…

„Млъкни, робиньо“. прекъсна я драконът, „не искам да слушам никакви оправдания. Те няма да върнат чистотата ти.“

— Господарю — отговори Рала и от очите и бликнаха сълзи. Все по-трудно успяваше да изпраща към Дракона своите лъчи на разум — Hе го прави, господарю — не го прави… Те са зли, те ще унищожат света…

„Ти ме познаваш, Рала. Аз съм огънят, аз съм сила, а силата се вика от сила. Други са днес нейните носители.“

Мордок и свитата му не чуха този мълчалив разговор. Те видяха единствено, че Рала се изправи и бавно излезе от залата с невиждащ поглед. Тези, които бяха най-близко до вратата, чуха устните и да повтарят една единствена думичка: „Не, не…“

Драконът бавно се обърна към трона на Мордок. Този път така, че всички наоколо го чуха.

— Виждам, че си довел твоя придворен философ, владетелю. Мисля, че нямаше нужда. Аз предварително знам какво ще каже. Вие носите ред на света, докато други, в името на така наречената „любов“, му даряват хаос. Знам това и съм съгласен. Кажи си желанието, Мордок!

— Игните, ти знаеш за света, наречен „Земя“. Искам да го унищожиш.

Драконът не отговори нищо. Просто продължи да наблюдава Мордок, сякаш бе някакъв изключително интересен предмет.

— Игните, разбери ме — продължи владетелят — знам че за теб, не е никак лесно да възжелаеш чужда смърт. Знам, че твоят огън не дарява разрушение, твоят огън твори слънца. Земляните отвориха мост без никой да им е давал това право, ентропията нахлува в нашия свят. Спомни си за древното правило — разликата е прекалено голяма.

Този път Драконът се намеси.

— Ти казваш истината, чувствам го. Но отговори ми, съзнават ли Земляните какво правят?

— Не знам — честно отговори Мордок. Hямаше никаква полза да лъжеш дух на сътворението. — Тяхната смърт ще ни даде сили. Ти трябва да разрушиш техния свят, но да запазиш моста.

* * *

Денят над гората Енит бавно настъпи. Слънчевите лъчи се процеждаха през зелената стена, клоните бавно трептяха, следвайки волята на своя господар — вятъра. Някъде отгоре проехтя звука на реактивен самолет и множество малки твари уплашено се разбяга във всички посоки. Когато отново настъпи тишина, тя не беше толкова спокойна. Сякаш въздухът бе наелектризиран от очакването за нещо ужасно…

Тогава зад едно от дърветата се чуха стъпки. Момче и момиче бягаха, хванати за ръка. Техните силуети постепенно се стопиха в горския листак и всичко отново затихна. Но не след дълго, клоните наоколо започнаха да се движат с невероятна сила, панически да се удрят един в друг. Над близките дървета падна сянката на Ириджа.

* * *

Големите жълти очи на Дракона се изпълниха с тих гняв.

— Истина ли е това, владетелю Мордок. Истина ли е, че нашествениците-земляни многократно са ползвали името на Луцифер?

* * *